Те са общо двадесет и двама. Заради онова, което вършат всеки ден, можем да ги наречем герои, но…
…но в интерес на истината те самите абсолютно не са съгласни с подобно определение.
Най-много да ни се изсмеят в очите.
Свикнали са да вършат работата си в уединение, в изолация и около тях винаги да е тихо.
За тях по правило не се говори много. Дори никак.
Понеже не са на „първа линия“, затова са сигурно безинтересни и около тях не се вдига шум.
Но това не означава, че ги няма. Напротив. Всеки ден са на своето място. В делник и в празник.
Знаете ли. Работата им всъщност е толкова важна, че са буквално незаменими.
В някакъв момент всеки от нас осъзнава, че от труда им зависи много…Понякога дори и самият живот. И онова, което те ще кажат и напишат, е най-чаканото и най-важното за някой човек.
Те са двадесет и двамата, които работят всеки божи ден, по 24 часа в денонощието в клиничната лаборатория на УМБАЛ Бургас.
Д-р Бакалова, д-р Самарджиева-Тенева и колегите им. Двама лекари, един биолог, един химик, четиринадесет лаборанта, една медицинска сестра и трима санитари.
Двадесет и двама, за които никой нищо не знае.
И никой не се замисля, че ги има, някъде там…на „втора“ линия.
И докато за нас те са невидими, за всички тях през последните месеци работата им е като „руска рулетка“
От някакъв момент нататък просто са спрели да броят колко пъти на ден обличат и събличат защитните облекла. Не броят и колко пъти се дезинфекцират.
Един техен обикновен работен ден в лабораторията изглежда така.
Изследват всички пациенти в „триажния“ център, взимат проби от пациентите, които ще бъдат приети в някое отделение, минават за проби през операционните, изследват всички пациенти в изолатора и всички онези, които трябва да бъдат диагностицирани.
Дежурството им в клиничната лаборатория е препълнено с „кръвни картини“, кръвно-газов анализ“ и всякакви такива тестове, които са от огромна важност и са ключови за поставянето на диагноза на всеки един пациент.
Иначе казано, някои от кръвните проби, които обработват и анализират, съдържат всичко страшно, за което можете да се сетите.
И да, правилно мислите. Обработват и анализират пробите от „Ковид“ отделението.
Двадесет и двамата са всеки ден в клиничната лаборатория, за да разчитат „знаците“ от кръвта на пациентите.
Всички кръвни проби минават през тях и те минават през всички кръвни проби.
И резултатите от анализите и проучванията им в един момент стават най-очакваните казани или изписани думи за някой човек.
Така е всеки ден.
Така е всяка година.
Тази необичайна и трудна 2020 година е важна за клиничната лаборатория на УМБАЛ Бургас.
Защото д-р Бакалова и нейните колеги отбелязват 20 години от създаването на лабораторията в този и вид.
Тихо, скромно, без тържествени речи и в уединение.
Приели са, че са „невидими“ за хората, приели са, че са на „втора“ линия, но…
Но най-важното за всички нас е това, че всички тези двадесет и двама са тук, в Бургас, а не да речем в Кьолн, в Лион, в Сарагоса, в Залцбург или в Манчестър.
Защото със своите знание и умения някои от тях можеха отдавна да бъдат някъде по света, но те избраха да бъдат тук и да работят на „втора линия“ в Бургас.
Тихо и в уединение.
Шшшшт, тихо.
Резултатите от пробите в лабораторията са готови…
Ей, сега докторът ще ни каже диагнозата…
P.S Честита двадесетгодишнина на двадесет и двамата от клиничната лаборатория. Здрави да сте.
Автор: Красимир Калудов
на снимките са "уловени" само неколцина от непознатите двадесет и двама работещи в лабораторията