На днешната дата църквата тържествено чества деня, в който св. Анна е заченала Света Богородица.
В българската традиция св. Анна се почита като покровителка на брака, семейството и майчинството. Тя е закрилница на девиците, бременните жени и вдовиците. Затова празникът е известен като Анино зачатие. Някъде го наричат още Янино Зачатие, Аньовден, Анино Ведение.
Освен с майчинството, народът свързва култа към светицата и с обръщането на слънцето на изток, към пролетта и хубавото, щастливо време, когато всичко отново започва да расте и обновява.
Отколешна била традицията на този ден жените да варят жито и царевица, за да растат посевите така, както нараства деня. В навечерието на празника се насаждали кокошките, за да се измътят хубави пиленца.
Това било магическо време, когато всички заклинания и магии се сбъдвали. А най-подходящото място за тях били гробищата, светът на мъртвите, на тайнственото и неизвестното. Тогава бродели мамници и магьосници по градини и полета, влизали в кошари и хамбари, за да крадат житото по нивите и млякото на добитъка.
За да се предпазят от зловредната им сила, жените мажели виметата на животните със смес от въглен, чесън и мас. А на децата връзвали скилитки чесън на шапките, или под възглавниците. Градините и нивите пръскали с пепел и просо, като изричали заклинателни думи. В някои селища девойките се предпазвали от магии, като вечерта слагали под печките жито и сол, с които на другата сутрин захранвали домашните животни и разпръсквали в дворовете си. Или пък палели на прага на къщите си говежда тор, с пушека плашели магьосниците и ги прогонвали надалеч.
Снимка: БНТ
Коментари
