Броят на страдащите от депресия подрастващи в Америка и в света се увеличава.
Младите хоране осъзнават, че са вдепресия,понеже предполагат,че изживяватсимптоми, еднакви за всички хорапринавлизането им в живота.
Известни са З симптома, които са фактори за наличие на депресия:
Снижаване на постиженията в постоянно извършвана дейност, нарушаване на процеса за приемна храна,увеличаване на времето за концентрация и снижаването ѝ, а впоследствие, като опит за подобряване на концентрацията се прилага затваряне, отделяне от околните, самота.
Децата в тазивъзраст, между 12 и 17 години, търсятсмисъла наживота.
Преди време, когато родителите на техните родители са били на тяхната възраст, като подрастващи са преживявали значими сбития, различни явления и новости за онова време, които са ги впечатлявали, поглъщали са интереса им и те са се чувствали изпълнени със смисъл, с възхищение, със стремежи, с примери за високи цели и стимул да се олицетворяват с любимите си герои и да се стремят да приличат на тях.
Няма ги вече популярните книги за различни пътешествия, за далечни плавания, за мореплаватели, както и фантастичните романи, посветени на Космоса и космонавтите, саги за достойни капитани и храбри герои. Цялата тази романтика, даваща стимул за развитие в тази крехка възраст я няма и няма никаква стойност за съвременните деца, поставили очилата и потънали в 3Д изображения или насочили погледи и страст в игрите на таблета и приставките към телевизора, където прилагат своите умения директно до „преминаване на следващо ниво“.
Цикълът се повтаря и удовлетворението им е анулирано.
В наши дни, с повечко пари имаш всичко, получаваш, удовлетворяваш желанието да притежаваш, притежаваш и нямаш стремеж да се занимаваш в губене на излишни усилия!
Развитието в тази възраст подтиква децата да търсят смисъла на живота си,да поставят в себе си идеал, но те не виждат и не знаят такъв, на който да се посветят, да отдадат себе си за постигане на достойна цел и да се гордеят при достиженията си.
Минали са времената на откритията, всичко е известно, постигнато и вече не са останали легендарни герои.
Няма какво да провокира, да стимулира за прилагане на устрем, за отдаване към идеала.
Единствено, разочарования, неудовлетвореност и невъзможност за себеизразяване, след като няма обект, стимулиращ подражание.
Децата нямат възможност да бъдат романтични. Не са впечатлени, не са провокирани отвън, от живота, Всичко се е изчерпало,не се предлага нещо стойностно и чувстват огромно разочарование, даже пренебрежение от околния свят.
Достигат до трудния за родителите си въпрос, на който и те не могат да дадат смислен отговор: „Защо сте ме създали, като няма за какво да съществувам и се чувствам така...? По-добре е да ме няма! Те са склонни да унищожат света!
Много често намират смисъл на съществуването си в организации, чиито цели поставят в шок родителите им.
И за да не остане това поколение към печалната графа на „Загубените поколения“, е необходимо да им покажем, че само с обединението между нас ще можем да преодолеем депресията и че имаме достойната цел да изградим свят на отдаденост и любов помежду ни, общността на „единното човечество“.
Така ще удовлетворим тази тяхна вътрешна възвишена потребност, провокирана от развитието им и водена от общата еволюционна програма на развиващата ни Природа, която ще намери нужната форма за реализирането си, романтика, висок духовен смисъл и прилагане на действия по самореализация в общочовешки план.
Проблемът е само в първия ни контакт.
Трябвадагонамерим, водени от любовта си към тях и дагиспасим!
Ще успеем заедно, с общи усилия и взаимна подкрепа!
Така ще спасим себе си, и Земята – общият ни Дом!
Ще се изкачим на по-високо стъпало в развитието си, по-далеч от егоистичното начало, за което няма удовлетвореност, за да иска още и още, все ново и друго, като не си дава сметка, че не може да излезе от този повтарящ се цикъл, необходим му за досегашния етап от развиването на материята.
Единствено, духовното желание, изискващо реализация чрез другите хора в отдаване към тях е способно да донесе вечно удовлетворение и то безгранично(защото няма насищане) на своя приносител – човекът с новите, възвишени качества, спазващ отдавна позабравените Библейски завети:
„Обичай ближния като себе си!“ и
„Не прави на другия това, което не искаш да направят на теб!“.
Коментари
