Когато жена ми ми каза „Няма ли да направиш тиквата за Хелоуин? Детето чака и ще се зарадва много“, разбрах, че работата е сериозна.
Хич не се подлъгвайте по въпросителния характер на изречението, защото зад благите думи с елементи на разсъждения и прогнози за детска радост всъщност се криеше строга заповед от типа на „Я, да ставаш…какво ми лежиш тук. Отивай да направиш нещо смислено с тази тиква „цигулка“ на терасата“
И какво да се прави…Грабнах големия френски нож / само за шеф-готвачи/ и сътворих нещо страховито от тази тиква „цигулка“ като същински Паганини ни тиквите.
С орехи, канела, ванилия, захар и малко олио…и с дебели кори от Лозенград
Стана тиквеник за чудо и приказ и беше чудовищно вкусен и ме обзе патриотичен кулинарен възторг.
Другите парчета от "цигулката" пък ги сложихме във фурната с мед, канела и орехи и…
Моля?
Питате какво съм сторил от тиквата за Halloween…
Аха, вие за този …странен празник питате, значи.
Ами, какво направих.
Взех крайната част на „цигулката“, издълбах я с лъжица, после разпробих няколко триъгълника, които изпълняваха ролята на три зъба, един нос и две очи и извиках детето…
Да, бе детето. Дъщерята е по-висока от майка си.
Влезе момичето в кухнята и сърдито ми каза
„Тате, защо не ме извика аз да направя тиквата за Хелоуин?“
„Ами, за теб е опасно да дълбаеш, режеш и дупчиш с нож, можеш да се порежеш“ – отвърнах аз с бащина загриженост и със зле прикрито превъзходство.
Александра взе издълбаното парче тиква, огледа презрително триъгълниците, които бях надупчил тук там, пък после изгледа мен. Не много презрително, но достатъчно, за да разбера, че тези триъгълници не са зъби, очи и нос, а просто едни грозни триъгълници.
И аз изгледах тиквата. Ами, вярно. Не изглеждаше никак страшно. По-скоро смешно. Като нещо, изработено от некадърник.
Докато се опомня, щерката грабна ножа и с няколко обиграни движения добави към триъгълниците на мястото на очите в някакви зловещи резки. После изряза нещо около триъгълниците, които аз си въобразявах, че играят ролята на зъби и се получи зловеща зъбна картина.
Накрая сложи една свещ вътре и тиквата започна да изглежда по-така авторитетно, дори леко страховито.
Тате, носът си го направил добре – милостиво ми рече дъщерята, а аз засрамено наведох глава…Значи само един нос. Само това???
Отидох в кухнята и като зъл дух разпердушиних две парчета тиквеник и изпълних жилището със звука на зловещо хелоуинско мляскане .
Та, на въпроса „Пакост или лакомства“ отговорът ми е „Тиквеник, естествено“
Непоправимо старомоден съм. В приказките тиквата се превръща в каляска, на Хелоуин се превръща във фенер, а в моите ръце става на тиквеник...
автор: Красимир Калудов
