В българския обреден календар денят, в който почитаме св. мъченик Нестор - 27 октомври, е известен като Мишинден.
Вярва се, че светецът пази хората от мишките, затова и следващите няколко дена, считано от днес, се наричат Миши празници – преплели в себе си християнски и езически вярвания.
Празникът се отбелязва на различна дата в някои краища на страната – в Източна Тракия той е на 24 ноември, а в Родопите и Странджа е през първите три дена на февруари.
Други наименования на този ден са още Мишкин празник, Мишляци или Поганци (староб. поганинь – езичник, мръсен, подъл). Тези зловредни създания са напаст за дрехите, зърното и затова стопаните са им отделили специален празник, чиято цел е тяхното омилостивяване.
Легенда разказва, че именно когато Нестор пронизал в корема боеца Лий от там изскочили за първи път мишките. Друга легенда разказва, че гризачите се появили от корема на дявола, когато влязъл в църква и помирисал тамян.
Прието е днес в нищо да не се бърка и всичко да стои затворено, за да не се завъдят мишки. Традицията повелява най-възрастната жена в къщата със затворени очи да замаже с кал или тор огнището и пода на зимника, т.е. извършва се символно замазване на очите и устата на мишките. На този ден било забранено да се дава назаем, не се ползвали остри инструменти, а на мишките се казвало „момци“ или „глухари“, за да не помислят, че стопаните ги канят в къщите си.
В Странджа и Тетевенския Балкан от Димитровден до Архангеловден се изпълнява обичаят „Мишкина сватба”. На него две жени, с еднакви имена, улавяли мъжка и женска мишка – накичвали ги като младоженци и ги слагали завързани една за друга в кошница или кратунка. Организирало се сватбена процесия, като хората от селото ставали кумове, девери и други персонажи от сватбения ритуал. Под съпровод на сватбарска музика цялото село изпращало младоженците. След ритуала се приготвяли големи софри – така както повелява една сватба. Очаквало се след „младоженците” да тръгнат всички вредители и да напуснат къщите на хората.
Българите от Беломорска Тракия са празнували от Коледа до Богоявление. За предпазване от мишки нашите прадеди са извършвали редица обреди и са спазвали някои забрани. Така например на жените им е било забранено да говорят за мишки. Освен това те не трябвало да използват остри предмети нож, ножица, куки и игли, които били символ на мишите зъби. Не им било позволено и да месят хляб.
Коментари
