Православната църква се прекланя пред животворната сила на Кръста Господен четири пъти в годината: на третата неделя от Великия пост, наречена Кръстопоклонна; на Велики петък, на 1 август и на 14 септември.
Празникът на 14 септември е свързан и посветен на няколко свещени събития в историята на Християнството – чудесното явяване на Светият Кръст на император Константин Велики; намирането на Светият Кръст на Голгота и възвръщането му от персийски плен, за които се знае от житията на светците.
По стар обичай на този ден жените ходели на църква, палели свещи за здраве и раздавали питки в името на светия животворящ Кръст Господен. Свещеникът обикалял къщите и ръсел със светена вода за благополучие и щастие на семейството.
Кръстовден се смята за празник на земята и неслучайно на този ден започвало есенната сеитба и гроздобера. За да е чист и благодатен денят за засяване, съпрузите съблюдавали сексуално табу. Не слагали нищо почерняло на огнището, за да няма плевели в посевите и да е хубаво житото.
Отколешна традиция е мъжете да освещават първите семена, приготвени за посев. През това време стопанките приготвяли малки колачета и питки за воловете, с които изпращали орачите още преди да се покаже слънцето.
В някои села Кръстовден бил празник на народните лечителки и баячки. На този ден всеки, който е намерил изцеление за страданието, отивал при своята лечителка с прясна пита и китка цвете, дребни подаръци и пари, за да засвидетелства своята благодарност и уважение към своята избавителка.
На много места от този ден започвали есенните седенки и активният предбрачен сезон.
Днес имат именден всички, които носят имената Кръстьо, Кръстан, Кърстина, Кръстанчо, Кръсте, Кръсти, Кръстойчо, Кръстомир, Кръстю, Кръстян, Крътьо, Къне, Кънчо, Кръста, Кръстена, Кръстина, Крисия Кръстяна, Къна, Кънча и т.н., както и Ставри, Ставраки, Ставре, Ставрьо, Ставрица, Ставруда, Ставрула.
Коментари
