Мисля си, че подаването на оставка не е проява на слабост или символ на поражение.
Напротив, за подаването на оставка се изисква голяма сила, с която да преодолееш егото си и абсолютната си увереност, че си прав.
Нужна е сила, за да стиснеш зъби и да отстъпиш, колкото и да не ти е приятно от тази крачка назад.Оставката не е слабост.
Изисква се огромна сила и усилие, за да се събудиш от дълбоката упойка, в която си изпаднал заради денонощните похвални слова, с които са те обсипвали къде искрено, къде лицемерно.
Защото когато се събудиш, ще чуеш и видиш съвсем друга гледна точка. И някой ще гневно ще ти каже "Добре дошъл в истинския свят". И тогава ще видиш, че на света има намръщени хора, отвратени и бесни...заради твои решения и постъпки.
Не е слабост, а голяма сила е да покажеш на хората, че за теб те са по-важни от всичко. От партията ти и от властта ти. От теб самия.
И да си спомниш, че тази власт ти е била дадена от хората, а не е била взета от теб.Изисква се сила да се изправиш пред хора, които не са съгласни с теб. И да ги погледнеш в очите с изправена глава и да запазиш честта си. Защото честта е онази кост, която държи главата на мъжа изправена.
Но за да се случи това, е хубаво да излезеш от уютния свят на джипа, където спътниците ти клатят одобрително глава на всяка твоя дума. Каквото и да им кажеш, те клатят глави в съгласие. Но те са такива. Ласкатели. Искрени или лицемерни, но ласкатели. И техните глави не са изправени. Такива хора са винаги наведени и се съгласяват с всичко.
Но когато излезеш навън, виждаш света от друг ъгъл. Виждаш, че изглежда по-различно, отколкото си го гледал през стъклата на джипа.
В мигове на изпитание всички се нуждаем от хора със сила.
От сила, която дава надежда, а не от употреба на сила, която отнема надеждата.
В трудни дни се нуждаем от водачи, които не се страхуват.
Не се страхуват дори от това да се изправят пред хората и да им кажат "Да бъде волята ви, вие изберете кой да ви води, а аз ще ви подкрепя"
Но кой ли съм аз, че да давам акъл на по-умните от мен. Или на по-силните от мен.
Затова нека погледнем към уроците от историята. Да си спомним, че премиерът Виденов и премиерът Орешарски отказаха да подадат оставка. Накрая рухнаха заедно с партията, която ги подкрепяше. Премиерът Борисов подаде два пъти светкавично оставка под натиска на хората. И спечели два пъти извънредните избори.
Всеки политик прави избор, който го превръща в слаб или в силен политик.
автор: Красимир Калудов
Коментари