В българския народен календар празникът Преображение Господне, който се отбелязва на 6 август, е свързан с притчи за доброто и злото, за щастието и нещастието, за позволеното и непозволеното в живота.
Старо народно поверие е, че в нощта срещу Преображение небето се отваряло и пред небесната врата заставал Самият Господ. Този, който успеел само да го зърне, бил щастлив и това, което си е пожелал – се сбъдвало. Но за да видиш Бог, трябвало да си чист като утринна роса – в помислите и в делата си.
Молитва към Божията благодат отправяли всички майки, които държали децата си будни, карали ги да гледат към небето в нощта на Преображение, за да се помолят на Господ за голямо щастие, късмет и здраве.
На 6 август се откъсвал първият салкъм грозде. Старите хора разказват, че когато Господ създавал гроздето, Дяволът направил къпината и я нарекъл дяволски плод. Всеки, който искал да се спаси от изкушенията на Дявола, първо хапвал от божия плод и така си осигурявал покой за душата и добро телесно здраве.
Традиционно на този ден вярващите носят грозде в църквата, където отецът го опява, прекадява и благославя. От първия салкъм грозде се дава на всички близки, за да са здрави, щастливи и да се радват на благополучие.
Празникът българите отбелязвали с тържествен обяд, за който обикновено се приготвяли ястия от риба, тъй като сега е време на Богородични пости.
Коментари
