Край Росенец едни гневни и бесни момчета ни крещяха.
"Стига сте стояли тук, бе!!! Елате с нас да пробием през кордона. Така нищо няма да стане!!!"
Искаха да се сбием с полицията и с жандармерията. И бяха ужасно сърдити, че не го направихме.
Това е техният начин. Така разбират нещата.
Повечето хора обаче отказаха. Но не мисля, че не се втурнаха в кръвопролитие от страх.
Самият факт, че бяхме толкова много хора пред "Оградата на срама" в Росенец, показа, че сме толкова силни, че не е нужно да се бием, за да го докажем.
Часове наред на най-горещата точка в България днес имаше хора от цялата страна. Различни по пол, възраст и занятие. Никой от тях не беше платен или организиран. Бяха дошли в жегата пред "Оградата на срама" в Росенец по свое желание. За да покажат, че не искат това да продължава. За да издигнат българското знаме.
Същото онова знаме, което един гавазин преди три дни захвърли в храстите.
Тези българи не се сбиха с никой. Сред тях имаше бащи и майки с бебета, с деца в колички. Имаше нежни момичета, възпитани момчета, кротки мъже и жени, които бяха дошли, не за да се бият и премазват други хора срещу себе си, а за да изпратят сигнал. "Вие сте дотук"
Който има очи, да види. който има уши, да чуе.
Днес край "Оградата на срама" българите показаха, че са готови да изритат архитектите на тази стена. И на всички срамни стени, които ни разделят.
Защото крайната цел на строителите на такива огради е българите да са разединени и слаби.
Но днес за тяхна всеобща изненада всички ние си подадохме ръка.
И бяхме рамо до рамо. Мъже и жени. Майки татковци с деца. Рокери, батки, кльощави интелектуалци, революционери и пацифисти. Демократи и социалисти.
Българи от цяла България. Българи от ново време.
И от всички тях край Росенец се излъчваше не агресия и заплаха, а огромна сила и енергия.
Аз пък се гордея с всички тези българи, които не се сбиха край "Оградата на срама", защото провалиха замисъла на едни спарени мозъци в някакви тъмни кабинети.
Днес беше едно добро начало.
Дано българите да са осъзнали, че когато са заедно, силата им е неудържима и може да помете всяка една ограда. Дори без никакво насилие.
автор: Красимир Калудов
