Пак се сещам за Станислав Стратиев, който казваше, че ние сме най-освобождаваният народ на света. И че не случихме нито на поробители нито на спасители.
Днес видяхме българската версия на "Спасители на плажа".
Някой ни спасяваше от...
От кого ни спасяваха?
По стар обичай едни типове опитаха както винаги да ни разделят на две групи, готови да се избият помежду си.
Изправиха ни срещу българи с униформи. Наши братя и сестри. Изправиха българи срещу българи от двете страни на една ограда.
Разделиха ни, за да се мразим и да могат да ни кажат, че тези срещу нас са лоши и ТЕ ще ни спасят от...от кого ще ни спасят? От нас самите ли?
Днес в Росенец българите и двете страни на бариета показаха, че има проблем. Огромен проблем. И посочиха кой го е създал.
Голям проблем.
Но най-хубавото е това, че хората с български знамена в ръцете показаха, че не са клавиатурни герои от социалните мрежи, а истински хора.
Да, наглед абсурдните лозунги "Искаме на плаж" и "Пуснете ни плаж" не звучат точно като знак на революция, но кой търси логика в порива за свобода.
Общото между всички българи в Росенец беше това, че всички обичат България. Затова пяха химна. Мъже, жени, деца от всички краища на България. Те дойдоха тук, за да кажат на кукловодите да си намерят други кукли на конци.
"Спасителите", които ни тласкат едни срещу други, уж за да ни спасяват после, днес получиха силен шут в...там, където ги боли.
Опитаха се да ни накарат да се сбием, да се окървавим, но не успяха.
Полицаите и жандармеристите днес не позволиха да се лее българска кръв на плажа ,макар че има хора които много, ама много искат кръвопролитие...ако може обаче кръвта да е от други хора, а не тяхната.
Време е да кажем на "спасителите"
"Вие сте дотук"
Идете си с мир!!!
автор: Красимир Калудов
Коментари
