Православната църква почита днес – 31 май, св. апостол Ерм, е един от 70-те апостоли на Иисус Христос.
За неговата активна проповедническа дейност разказва в посланието си самият св. апостол Павел.
Той бил избран за епископ на Филипопол (Пловдив), където дълго вярно служил на своето християнско паство. През целия си живот светецът смирено изповядвал Божиете закони и с примера си обърнал много юдеи и езичници в христовата вяра. Написал редица поучителни беседи и книги, най-известната от която е „Пастир”.
На тази дата църквата почита паметта и на св. мъченик Ермий.
Император Антонин (138–161 г.), който предприел жестоко гонение против християните, пратил в град Комана един от сановниците си, на име Севастиан, за да съди християните. Веднага му известили, че в града живее престарелият войник Ермий, който изповядва християнската вяра. Севастиан го повикал и му казал:
- Имам заповед от царя – всички християни да извършат жертвоприношение на боговете, а непокорните да бъдат наказани със смърт. И тъй, Ермий, принеси жертва и ще получиш награди и почести! Инак ще погубя и душата ти и тялото ти.
– Аз съм войник на небесния и безсмъртен Цар – Христос и не мога да Му изменя! – отговорил Ермий. – Ти си властен над тялото ми, но над душата ми никой няма власт, освен Бог, Който може да ми даде търпение и да ме запази навеки.
– Изпълни повелята ми – казал Севастиан – и ще се насладиш от радостите на живота!
– Каква радост ще бъде за мене и каква наслада, и какъв живот; ако отстъпя от моя Създател? – възразил християнинът. – Тогава не радост ще има за мене, а скръб, не наслада, а горчивина, не живот, а смърт.
Дълго Севастиан увещавал Ермий, като за отричането му обещавал разни награди.
– Аз не се нуждая от твоята награда – казал Ермий, – но търся Божията награда, която ще ме обогати чрез Светия Дух.
Тогава Севастиан заповядал страшно да мъчат стареца. Но Божията сила била с него и той оставал невредим сред изтезанията – пламъкът не се докоснал до него, отровното питие не му повредило. Като видял това действие на силата Господня, езичникът-магесник, който приготвял отровното питие, повярвал в Христа.
- Ти стана победител, рабе Христов,– казал той на Ермий, – ти изтъргна от ада погиващата моя душа. Сега аз, който съм остарял в грехове и заблуди, обновявам се по душа, обръщам се към вечния Бог. О, Боже небесни, Който едничък си истински, приеми мене грешния, който се обръща към Тебе, и се смили над мене!
Севастиан изпаднал в страшна ярост, като узнал за случилото се. Той веднага осъдил на смърт новия християнин, който по този начин се удостоил с кръщение в своята собствена кръв и като мъченик положил своя живот за вярата. А Ермий бил подложен отново на мъчения, но той всичко понасял радостно и спокойно, като че ли не чувствувал болка. Мъчителят заповядал да му извадят очите. Ермий му казал:
- Вземи телесните ми очи, които гледат суетата на тоя свят. Но аз имам нужда от душевни очи, с които гледам истинската светлина.
Много чудеса извършил Господ заради светия мъченик: мъчителите ослепели поради неверието си, и Ермий ги изцерил чрез призоваване името на Господа. Но всичко това не довело Севастиан до разбиране на истината. Той продължавал да изобретява нови мъчения – одрали Ермия жив и най-после му отрязали главата. Тайни християни с благоговение погребали тялото на светия мъченик и много чудеса се извършвали над гроба му.
Из „Жития на светиите”. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
Коментари
