Православната църква почита днес – 30 май, преподобни Исакий Далматски.
През 4 в. арианството намерило силна подкрепа в лицето на император Валент. Той издал указ всички негови поданици да приемат новото лъжеучение, а непокорните – да бъдат наказвани със смърт.
За страданието на беззащитните християни научил пустиникът Исакий. За да укрепи вярата на събратята си той напуснал пустинята и отишъл в Цариград.
По това време императорът водел война с готите, които приближавали столицата. По пътя си владетелят срещнал самия Исаакий, който го посъветвал да избави християните от страданията и да отвори техните храмове, ако иска да бъде победител.
Императорът повярвал в думите на непознатия, но коварните му служители го разубедили от добрите му намерения и го накарали да хвърли Исакий в една тинеста яма, обрасла с тръни. По волята на Бог светият човек бил спасен. Отново се явил пред Валент с молба да бъде милостив към християните ако не иска Бог да го накаже. Разгневен от думите му, императорът наредил да затворят стареца в тъмница и продължил своя поход.
Скоро предсказанията на преподобний Исакий се сбъднали – вместо триумф, Валент намерил смъртта си в пламъците на една запалена плевня.
Повярвал в пророчеството на светия отец, новият император въдворил мир и спокойствие сред християните.
Преподобни Исакий останал в Цариград, където продължил да проповядва словото Божие. Построил храм за много иноци. Доживял до дълбока старост, отецът починал около 380 г. Светите мощи били погребани в църквата „Св.първомъченик Стефан”.
Православната църква почита днес – 30 май, преподобни Исакий Далматски.
През 4 в. арианството намерило силна подкрепа в лицето на император Валент. Той издал указ всички негови поданици да приемат новото лъжеучение, а непокорните – да бъдат наказвани със смърт.
За страданието на беззащитните християни научил пустиникът Исакий. За да укрепи вярата на събратята си той напуснал пустинята и отишъл в Цариград.
По това време императорът водел война с готите, които приближавали столицата. По пътя си владетелят срещнал самия Исаакий, който го посъветвал да избави християните от страданията и да отвори техните храмове, ако иска да бъде победител.
Императорът повярвал в думите на непознатия, но коварните му служители го разубедили от добрите му намерения и го накарали да хвърли Исакий в една тинеста яма, обрасла с тръни. По волята на Бог светият човек бил спасен. Отново се явил пред Валент с молба да бъде милостив към християните ако не иска Бог да го накаже. Разгневен от думите му, императорът наредил да затворят стареца в тъмница и продължил своя поход.
Скоро предсказанията на преподобний Исакий се сбъднали – вместо триумф, Валент намерил смъртта си в пламъците на една запалена плевня.
Повярвал в пророчеството на светия отец, новият император въдворил мир и спокойствие сред християните.
Преподобни Исакий останал в Цариград, където продължил да проповядва словото Божие. Построил храм за много иноци. Доживял до дълбока старост, отецът починал около 380 г. Светите мощи били погребани в църквата „Св.първомъченик Стефан”.
Православната църква почита днес още св. Емилия.
Тя е известна като благочестивата християнка и грижовна майка. Емилия е наследница на богат благороднически род и има пет дъщери и петима синове.
Някои от децата също се отличили с благородните си дела и любовта си към Бога – св. Василий Велики, когото почитаме на 1 януари, св. Макрина (почитаме я на 19 юли), св. епископ Григорий Нисийски (почитаме на 10 януари) и св. епископ Петър Севастийски (почитаме на 9 януари).
В житията на тези светци е записано, че най-голям принос цялото семейство неотлъчно да следва заветите на Всевишния има най-голямата дъщеря света Макрина. Тя убедила своята майка света Емилия и по-малките деца да четат редовно словото Божие и да водят праведен живот в името на Христа.
Когато децата пораснали, те напуснали дома. Заедно останали само св. Емилия и св. Макрина. Двете жени се отдали на духовен живот. Те освободили своите роби и прислужници. Основали девически манастир с богатството, което притежавали и станали монахини.
Към девическия манастир на св. Емилия и св. Макрина се присъединили и други жени. Ежедневието им било еднообразно – те се молели сутрин, обед, вечер и през нощта на Бога. През останалото време се грижели за своя уютен манастир. Света Емилия доживяла до дълбока старост. Кротко предала Богу дух.
Коментари
