различно 23 май 2020 2020-05-23 2020-05-23 https://www.burgas-reporter.comhttps://burgas-reporter.com/rails/active_storage/representations/eyJfcmFpbHMiOnsibWVzc2FnZSI6IkJBaHBBbTltIiwiZXhwIjpudWxsLCJwdXIiOiJibG9iX2lkIn19--0b39c97dbf4f07ba8110c46a75d3317c80db7114/eyJfcmFpbHMiOnsibWVzc2FnZSI6IkJBaDdCam9MY21WemFYcGxTU0lNTkRBd2VETXdNQVk2QmtWVSIsImV4cCI6bnVsbCwicHVyIjoidmFyaWF0aW9uIn19--3b7d5ce51832c59b94b910e1c0fe2c5ac43fca4b/20200306_133118.jpg

Burgas Reporter Ltd.

История с парапет, стръмна пътека, строшени стълби и надежди

Бързам да ви предупредя, че историята, която ще ви разкажа, не е някаква невероятна. Може да ви се стори дори банална.

Но бих искал да я споделя с вас.

В тази история се разказва за стари натрошени стълби, поразбита пътека, за надежда и за хора, които са готови да помогнат, въпреки че могат спокойно да не го направят.

Може би за вас е напълно неизвестен или дори направо незначителен факт това, че съм общински съветник в Бургас.

Не само заради това, но и заради работата ми на журналист аз постоянно се срещам с различни хора и някои от тях ми споделят за свои проблеми.

Така една бургазлийка, носеща прекрасното име Роза, ме посъветва да хвърля един поглед към два от подходите, водещи към УМБАЛ Бургас.

Признавам си, че съм минавал оттам много много пъти, но никога не съм се вглеждал.

През тези две точки, разположени по бул. „Стефан Стамболов“ по пътя си към болничното заведение, всекидневно преминават десетки  пациенти.

Месечно това означава, че стотици, а годишно хиляди наши съграждани от близките жилищни комплекси се придвижват към лекарските кабинети  по изградените преди много години стълби или по силно наклонения тротоар или „пътека“ в района на светофара.

Да, ясно е, че повечето от пациентите и посетителите на болницата използват личен или обществен транспорт, но има и такива, които се придвижват пеш. Те си знаят защо. Сигурно защото част от тях нямат достатъчно средства за такси или автобус. Или пък просто за тях движението е начин на живот. Кой знае.

Част от тях са възрастни или имат някакви заболявания, които причиняват  затруднения в придвижването им. Но им се налага да преминават именно през тези два подхода, които са стръмни и трудни за преодоляване и в двете посоки.

Един ден отидох на място и преминах през стълбите. Преброих 14 стъпала и общо 8 площадки между тях. Ужасно разбити стълби и площадки.

Пешеходците по своя си начин са обособили алтернативна „пътека“ през тревните площи до стълбите, за да могат да се придвижат по-удобно и по-лесно.

Подходът до светофара пък в момента е асфалтиран, но е с доста голям наклон.

И понеже нали затова съм избран за общински съветник, реших  да помогна на тези хора. Колежката ми Христина Секлемова прегърна също идеята и заедно с нея се подписахме под докладна записка с предложение на тези две места да бъде изграден помощен парапет.

А защо не. Нали през последните години Община Бургас полага усилия за създаването на по-добри условия за достъпност на градската среда.  Има достатъчно примери в тази посока.

В случая предложихме на единия подход със стари стълби да бъде поставен парапет с приблизителна дължина между 65 и 70 метра, а на втората точка конструкция е с дължина приблизително около 40 метра. А предполагаемата сума за тези придобивки беше смешно ниска.

За да могат преминаващите от там пациенти и възрастни посетители просто да се облягат, да си поемат дъх, докато пъплят по старите стълби или по силно наклонената пътека до светофара.

Внесох докладната, дори съобщих на моята приятелка Роза, че съм се захванал със случая, но…

…но колегите общински съветници от мнозинството в различните комисии изобщо не допуснаха докладната  до разглеждане в общинския съвет.

Откриха в нея пропуски и неточности, които аз съм допуснал. И най-вероятно са били прави. Спазили са буквата на закона или на наредбата. Не се сърдя на тях. Сърдя се най-вече на себе си. Да, аз си вадя хляба с писане на текстове, но за жанра „докладни за общински съвет“ явно имам много да уча и много хляб да изям.

Накрая съветниците препратиха многострадалната  докладна към общинска администрация за становище.

Да му се не види. Ставаше дума за един прост парапет. По-точно за два парапета. Но предложението не получи подкрепа.

Честно казано, малко увесих нос. Това препращане към общинска администрация ми изглеждаше като пренасочване към „девета глуха“. Казах си „Красимире, и за чеп за зеле не ставаш, щом не можа да помогнеш на хората“

В края на април се срещнах със зам. кмета по строителството г-жа Чанка Коралска и между другото я попитах дали не е възможно все пак да се направи нещо на тези две места…защото, хайде ако предложението е било калпаво подготвено, то проблемът си остава. Стълбите към болницата са все така натрошени и стръмни, а асфалтовата пътека все така ужасно наклонена. Попитах я дали докладната не е потънала някъде по пътя.

А тя ми отговори „Как така ще е забутана докладната, ние вече работим по отстраняването на този проблем“

И обеща, че със своя екип ще направят тези места по-достъпни за бургазлии.

Това е историята.

Оказва се, че когато колегите съветници са препратили предложението за парапетите към общинска администрация, там не са замели проблема под килима, а са запретнали ръкави и са се захванали с решаването му.

Е, когато някой от администрацията направи  нещо хубаво, смятам, че трябва да бъде казана добра дума за него. Нищо, че аз съм причислен към опозицията и никой не очаква това от мен. Но така е честно.

Затова, благодарности за г-жа Коралска и дано на тези два подхода към УМБАЛ Бургас се случи нещо хубаво. Доста хора, които минават от там, ще и бъдат благодарни.

Роза също.

И аз.

Иначе още се уча да пиша докладни. Защото хората продължават да ми споделят.

автор: Красимир Калудов

Коментари

различно ...


култура ...


ориентири ...