Понеже и на този 9 май отново се хващаме гуша за гуша, за да измерим любовта си и омразата си към една или към друга държава, се сетих за дядо ми Начко. Стар айтозлия. доста хора го познаваха и уважаваха. И заради това, че беше ветеран от войната.
Той не обичаше изобщо войната. Когато бях в казармата и му се оплаквах колко е тежко в школата в Плевен, дядо малко тъжно ми казваше "По-тежко от войната няма".
Бил е войник в минохвъргачната батарея. Носеше до края на живота си грамадна рана от боевете край Драва. Насред кървавата битка редник Янаки Стефанов Димитров стоял няколко дни с раздробен крак в окопите, преди да стигне до операция. Не можели да го изнесат оттам, защото куршумите и снарядите биели буквално на всеки сантиметър. Понеже получил доста късно медицинска помощ, се развила някаква инфекция на раненото място и... и цял живот не можеше да сгъва единия си крак.
Години по-късно не говореше с омраза срещу германците, не говореше и с телешки възгорг за руснаците. Говореше най-вече с обич за българите, за бойните си другари.
Нямаше нищо общо с войната, с парадния патриотизъм и клавиатурния героизъм. Беше човек на изкуството. Рисуваше, рецитираше, пишеше стихове и разкази, беше театрален режисьор.
Беше весел човек и се шегуваше с всичко. Само за войната беше сериозен и очите му винаги се пълнеха със сълзи, когато когато говореше за участието си в нея. Стрелял, стреляли са по него, вероятно е отнел със своята минохвъргачка човешки животи сред немците, а край себе си виждал как умират войници от неговата част.
През годините на празници никога не слагаше ордените и медалите си, за да се разхожда с тях и центъра на Айтос. Не, не защото е изразявал някаква съпротива. Той беше много кротък и уважителен човек. Просто не обичаше войната. Обичаше мира.
Предполагам, че за него 9 май винаги е бил ден за тържество на мира над войната. А не ден за политика и противопостяване. И за начало на поредното хващане на българи гуша за гуша заради Русия или против Русия.
Между другото...дядо ми беше човек от левицата, а аз съм от десницата. Но се обичахме много. И обичахме еднакво мира.
Затова нека да ни е честит 9 май. Като ден, който е донесъл надежди за мир и благоденствие.
А не като ден, в който ще прославяме или заклеймяваме Изтока или Запада.
автор: Красимир Калудов
