Светът на изкуството изобилства от имена на велики художници, оставили своя отпечатък във времето.
Ако се замислим обаче, ще установим, че огромната част от творците в изобразителното изкуство всъщност са мъже. И тук идва въпросът: по-малко талантливи ли са жените или просто исторически погледнато те не са имали възможност за изява. Казано на съвременен език – никой не им е дал възможност да превърнат таланта си в кариера.
Един по-задълбочен поглед обаче показва, че има художнички, които са записали името си в историята на изкуството.
Затова в днешната арт разходка на „Бургаски репортер” решихме да ви запознаем с ярки дами, които по нищо не отстъпват на великите майстори.
Артемизия Джентилески - е италианска художничка от времето на ранния Барок. Тя е считана за един от най-завършените художници на поколението, повлияно от Караваджо. Символ е на борбата на жената, бореща се за правото да бъде художник в Италия през 17 век. Артемизия е първата жена, приета в най-старата Академия за изящни изкуства в Европа, във Флоренция.
Артемизия скоро става много известна и създава няколко творби за Медичите, като е особено много покровителствена от великия херцог на Тоскана, Козимо ІІ
Най-известната ѝ картина е „Юдит обезглавява Олоферн”, изобразяваща сцена, в която целомъдрена девица убива мъж, неин враг. За Артемизия, преживяла акт на насилие в млада възраст, това произведение се превръща не само в почит към известната картина на Караваджо, но и начин да се справи с детската си травма. Написани са няколко книги за живота на Артемизия Джентилески, а през 1997 г. френската режисьорка Агнес Мерле направи игрален филм, базиран на нейната биография.
Други произведения на Артемизия Джентилески са „Смъртта на Клеопатра”, „Алегория на мира и изкуствата под английската корона”, „Каещата се Мария Магдалина” и др.
Мари-Елизабет-Луиза Виже Льо Брюн – е френска художничка, призната за най-известната жена художник на XVIII в. Тя твори основно в стила рококо, но част от творчеството ѝ притежава и белези на неокласицистичния стил.
Френската портретистка била толкова популярна за времето си, че на 15-годишна възраст със спечелените пари можела да издържа себе си и да помага на овдовяла си майка и на по-малкия си брат.
През 1779 г. мадам Льо Брюн прави един от първите портрети на младата Мария Антоанета. По-късно тя става един от близките художници на кралицата и създава общо около 30 нейни портрета.
На 31 май 1783 г. Елизабет Виже Льо Брюн е приета за член на Френската академия. Тя представя пред Академията няколко портрета и картини с алегорично историческо съдържание. Академията обаче не класифицира произведенията ѝ в някой от двата големи раздела – портрети или история. Някои отдават приемането на Елизабет в Академията на връзките на съпруга ѝ, но по-вероятно е това да се дължи на заповед на краля, тъй като Мария-Антоанета оказва натиск върху съпруга си в полза Елизабет.
Принудена да напусне Франция през годините на революцията, Мари Льо Брюн пътува много и прекарва шест години в Русия, където се запознава с императрица Екатерина II.
Елизабет се връща във Франция при управлението на Наполеон. В началото на XIX в. тя посещава Великобритания, където рисува портрети на знатни хора, в това число и на Лорд Байрон.
Берта Моризо - е френска художничка, представителка на импресионизма. Тя e първата жена в кръга на френските импресионисти, близка приятелка на Едуард Мане. От 1864 г. редовно излага творбите си в престижния парижки салон, докато през 1874 г. решава да се присъедини към първата изложба на импресионистите. Така тя става част от групата на отхвърлените, наред с художници като Пол Сезан, Едгар Дега, Клод Моне, Камий Писаро, Пиер-Огюст Реноар и Алфред Сисле. Моризо се жени за брата на своя приятел Едуар Мане, Йожен.
Фрида Кало - Магдалена Кармен Фрида Кало и Калдерон е мексиканска художничка, представителка на т. нар. „наивистично изкуство“.
Тя има разпознаваем стил на рисуване, ярка биография и запомнящ се външен вид. Талантът ѝ „избуява” благодарение на две събития, които самата художничка по-късно нарича „основните катастрофи в живота си“.
Първият инцидент е катастрофа между автобус, в който 18-годишната Фрида пътува, и трамвай. Злополуката приковава момичето на легло в продължение на много месеци. Фрида претърпява 32 операции по време на целия си живот, често остава приковавана към легло за дълги периоди от време, трябва да носи корсет, а към края на живота си загубва и десния си крак, който е ампутиран до коляното след гангрена. Това нещастие кара талантливата художничка да търси начин да изрази вътрешния си свят, болката и силата на духа.
Вторият важен момент е бракът ѝ с един от най-известните мексикански художници и политически активист Диего Ривера. Този съюз е постоянен източник на емоции, които Фрида отразява върху платното.
Повечето творби на художничката са автопортрети, които показват не само изключителен художествен стил, който резонира със сюрреализма и наивното изкуство, но и болката от множество операции, трудните взаимоотношения със съпруга ѝ и темперамента на мексиканска жена.
Автор: Марина Костова
Коментари
