Да се омеси великденски козунак по програма 60/40 ще рече следното.
Ти месиш, а някой ти ръси брашно, защото поне в началото топката тесто е толкова лепкава, че няма излизане от нея. Това означава, че докато един блъска, бъхта, мачка, дърпа, натиска, бута, бърка, влиза и излиза в еднокилограмовата топка с 60% ангажимент, втори го подкрепя с останалите 40%. Подкрепя го. Ако е жена му, челото му бърше и в уста го целуне бърже. Или в зависимост от степента на поражения му крещи "Сутринта чистих кухнята, превърнал си я в кочина"
И в началото на приготвянето на козунак е словото. Четат се слова, т.е рецепти, гледат се видео послания, поучения и проповеди на кулинарни апостоли. това е първата фаза.
Втората фаза на тези "Деяния козуначени" на новопривлечения в козуначената вяра обаче е най-критична.
Той, козунакчията новобранец започва да изстрелва като картечни откоси въпроси от типа на „Къде е брашното, къде е маята, къде е захарта, къде е ситото за брашното, къде е ванилията, ами това сол ли е или захар, яйцата къде са, нали ги оставих в гореща вода да се стоплят, как така си ги боядисала, бе...това бяха моите яйца“ и още ред такива търсения в нищото, които превръщат и най-кротката съпруга в разярена лъвица, защото тя милата хиляди пъти е съжалила, че е допуснала ентусиазирания съпруг в кухнята.
Работата е на кантар. Или съпругът може да хвърли всичко и да отиде да играе табла или съпругата може да го изхвърли и прогони от кухнята завинаги баша ден преди Великден.
Накрая като в едно предвеликденско чудо продуктите са намерени и осигурени.
Да, ама в този момент страшни колебания и съмнения, изпратени от нечестивия, обземат душата на начинаещия майстор. Ентусиасът вече е успял да забрави половината рецепта и пак търчи до компютъра, но ръси брашно навсякъде из дома и това кара и най-кротката и спокойна съпруга да озверее като тигрица, защото тя, милата пишман е станала ,че е пуснала в кухнята гъзоръкия си съпруг да прави козунак. Припомня му, че сутринта е почистила целия апартамент, а той го е превърнал в кочина. Но тъй като цялото жилище вече е напудрено с брашно, вече нищо няма смисъл и жената с въздишка оставя благоверния си да прави, каквото иска.
А той вече е в стихията си.
Бърка съставките, оплескал е пода на кухнята с разтопено масло и олио, наръсил е захар навсякъде и е изтървал поне едно яйце някъде.
И през две минути изпраща тревожни позивни SOS до съпругата си…“Ела. Точка. Да ми наръсиш брашно. Точка. Че ми залепнаха ръцете.Точка. Ела, де. Точка. Елааааааааа. Многоточие“
Жена му по някое време идва и започва да му обяснява, че делото на правещите козунак е дело на самите правещи козунак, но все пак се смилява и почва да го ръси с брашно. Вдига се облак, който плавно се сляга на кухненския плот, върху хладилника, пода и стените.
След близо 15-20 минути месене и стократно блъскане по плота топката козуначено тесто е готово.
Полага се в студената фурната да втасва. Така съветва един кулинарен апостол, да се свети името му.
Докато измине един час майсторът със скърцане на зъби влиза в ролята на чирак, т.е почва да мие съдовете, да бърше пода и да поправя пораженията от месенето. Това е много критичен момент. Иска му се да зареже всичко, но се сеща за стократното блъскане на тестото и стиска зъби. Миенето на мазни, набрашнени съдове и миенето на набрашнен подове и стени е супер гадно.
Час по-късно тестото е втасало.
Дели се на три топки, те се оформят на три …хм…на нещо като салами и се сплитат.
Тук също е критичен момент. Наглед простата и елементарна схема на тройното сплитане се оказва сложна като квантовата физика. Новопокръстеният майстор козунакчия сплита нещо, ама не е баш, както във видеопосланието на кулинарния апостол. Получава се грозна купчина тесто. Отчайващо е.
Намазва купчината с масло и я оставя в затоплената стая да втаса отново.
След час от тавата бухва нещо като голяма възглавница. Огромно е брат. Като дълг до 10 млрд. лева. Голямо е като 75 млн. лв. банкова подкрепа за колекторска фирма.
Козунакчията ръси тестената възглавница със захар, бучва орехи и запокитва целия ансамбъл във фурната.
Край…всичко вече е в ръцете на повелителя на фурните. 180 градуса първите десет минути и покривка с фолио и печене на 170 градуса
Тридесет и пет минути по-късно…
Това е резултатът.
Нещо с големината на агне. Бутилката с червено вино е в левия ъгъл...стои като копче до тази грамада.
Да, всеки майстор-шеф би казал презрително, че козунакът е крив, грозен и голямогабаритен, ама пишман козунакчията ще отвърне "Да, ама е вкусен…"
Светли празници
автор: Красимир I Козунак - Калудов
Коментари
