Наскоро ви припомнихме едно изследване на Соня Кехлибарева, посветено на известните бургаски лекари от миналия век. Тогава с нас се свърза наследничката на един останал в сянка достоен представител на това съсловие с молба да запознаем хората с постиженията му. Правим това с удоволствие
Днес ще ви разкажа за бургаския лекар Георги Гандозов, останал в историята не само с любовта и признанието на своите пациенти, но с уважението на колегите си по цял свят заради едно свое научно откритие.
И така, представяме ви историята на д-р Гандозов, който тръгва по своя път не от нулата, а много под нулата, за да достигне до върховете на европейската медицина.
Първо да погледнем към родословното му дърво. По бащина линия родът му е от Лозенград, днешния град Къркларели в Турция, а по майчина линия от село Долна Аемалия, Долно Ябълково.
Съдбите на двете стари фамилии се преплитат в село Айваджик, днешното Дюлево.
Така се ражда Георги.
След смъртта на баща си продава своята част от наследените ниви и отива в Бургас, където според родовата хроника завършва гимназия. /най-вероятно става въпрос за Първа мъжка гимназия, т.е днешната гимназия за романски езици „Г.С.Раковски“/
След края на средното си образование заминава за Германия. В Берлин учи 5 месеца немски език през 1922 год., а малко по-късно записва медицина във Виена. Любознателният студент обаче се прехвърля в Грац, защото в тамошния университет латинският език не бил задължителен. Пет семестъра по-късно вече заминава за Мюнхен и завършва с докторат.
На 25 април 1928 год. поема пътя от Германия към България. Заменя възможностите за блестяща практика в красивия и модерен град Мюнхен с длъжността участъков лекар в село Веселие, Бургаско.
Две години по-късно, е натрупал практически опит и на 20 май 1930 год. отново заминава за Германия, за да специализира в университетската клиника в Кьолн като асистент по гинекология и акушерство.
За този период от кариерата си по-късно д-р Гандозов разказва
”Аз можех много нещо да видя и да чуя, но да оперирам не ми даваха. Даваха ми да правя много наркози . Етерът обаче ми миришеше ужасно и затова аз замислих един апарат за наркоза, да упоява болния автоматично, без да има нужда сам да давам етера и да му дишам неприятната миризма. Този апарат сам ходих при един майстор железар, който го конструира по мой чертеж и скици. Професорът ми разреши да го използвам по време на операции...........
..... Предвид на това, че не ми позволяват да оперирам , аз замислих да напусна Кьолн. Писах на проф. Полано в Мюнхен, който беше шеф на Гинекологическата клиника, че искам да отида при него. Съобщи ми, че ме приема. В Мюнхен професорът ми позволи да оперирам. В скоро време направих около 15 най-различни коремни операции, като ме видя, че съм сръчен в работата си, ми даде да ръководя цяло болнично отделение и да контролирам работата на десет други немски асистенти“
Но освен това уважение за своите умения д-р Гандозов получава още едно голямо признание.
Неговият апарат за наркоза толкова впечатлява проф. Полано, че той му позволява да го използва в работата си в клиниката.
Нещо повече, една германска фирма проявява интерес и започва да произвежда апарата, като го кръщава “Наркозен апарат на д-р Гандозов” . В продължение на една цяла година от фирмата провеждат масирана реклама на апарата в Мюнхенското медицинско списание...
През 1932 год. д-р Гандозов се завръща окончателно в Бургас. Така в нашия град се появява лекар, на когото са преподавали професори от калибъра на лаурета на Нобелова награда по химия –Прегел и светилото в медицината проф. Вилщетер.
Нанася се в кабинета на д-р Станчев на площад „ Търговски“ 4, който пък вече разполагал с къща с кабинет.
И така започва последният етап от неговата бляскава професионална кариера.
Днес правнучката на изтъкнатия лекар Антония е завършила медицина в „Charite“ Германия, работи и специализира „ортопедия“ и „спешна помощ“ в HELIOS Klinikum Berlin-Buch в Берлин.
автор: Красимир Калудов
P.S Благодарности на Мила Андреева за това, че сподели част от своята семейна история и спомени за своя дядо
Коментари
