Православната църква отдава почит днес – 4 април, на чудотворната икона на Божията Майка – нар. „Златна Ябълка”
Светинята се пази в храма в кв. „Горни Воден” в Асеновград. Иконата е била създадена в началото на XVII в.
Тя е много почитана от вярващите и най-вече сред бездетните съпрузи. Във връзка с това било установено да се чества така нареченият празник "Златна ябълка".
Ето какво пише за това един синаксар от Ананий Клинис:
В петата събота на Великия пост, православните отдават акатистна похвала на Пресветата, Пречиста, Преблагословена Владичица наша Богородица и Присно Дева Мария. Чрез тая свята и чудотворна икона Пресветата Майка, изпросвайки от Христа, ни дарява безбройни, благодатни изцеления на телесни и душевни недъзи. Възпоминание на чудото с неплодната жена , която като беше закъсняла за празника на благодатната Богородица Дева Мария, поради дългия път, не можа да получи благословен хляб и като счете това за лош знак, ридаеше и се окайваше за своята неплодност. Йереят като чу плача и риданията на жената много се натъжи и като не намери и троха, останала от благословения хляб, разбирайки причината за мъката на жената, смут обхвана душата му. И видя (йереят) една ябълка, оставена в дар пред светата чудотворна икона, взе я и я даде на жената като благословение, а тя като прие ябълката с гореща вяра се успокои. И не след много време жената се оказа трудна. Като се роди рожбата й, от вяра и благодарност към Божията майка, тя употреби много средства и богато украси светата икона, като даде да изковат една златна ябълка и я дари за спомен на Великата благодат.
Църква днес почита още св. преподобни Йосиф Песнописец.
Той се родил в началото на 9 век на остров Сицилия. Семейството му било принудено да се премести в Пелопонес. Скоро след това младият Йосиф заминал за Солун. Познал учението на Иисус още от малък, той постъпил в манастир. Станал свещеник и удивявал събратята си с необикновен интелект и мъдрост. Това силно впечатлило Св. Грирогий Декаполит. Той силно обикнал преподобни Йосиф и го направил свой последовател.
По това време пламнала отново враждата между еретици и християни. Православните епископи били отстранявани от служба, а на тяхно място се назначавали водачи-иконоборци.
По волята на своя духовен баща, Йосиф предприел рискована мисия. Потеглил сам към Рим, за да потърси намесата на папата в борбата с несправедливите гонения и изтезания срещу християните. Мисията му била осуетена, а той - заловен и хвърлен в тъмница на остров Крит.
По време на заточението светият човек понесъл големи мъки и страдания, но не престанал да проповядва Божието учение.
След шест години мъченичество, преподобни Йосиф бил свободен. Заминал за Цариград и продължил да проповядва словото Божие. Заради тези свои деяния много пъти бил изпращан на заточения. Но светия отец мъжествено приемал всички унижения и страдания в името на Иисус.
Последните дни от живота си прекарал в Цариград, където доживял дълбока старост. Тленните останки на Преподобни Йосиф били тържествено погребани в присъствието на високопоставени духовници и добродетелни християни.
На днешната дата църквата почита също паметта и на свещеномъченик Никита Серски.
Той е македонски българин от Албания. Известно време се подвизавал в руския манастир "Свети Пантелеймон", в Света Гора Атонска, където бил йеромонах-ефимерий. Преместил се в скита "Света Анна", където се отдал на безмълвие и молитви към Бога. В момент на просветление решил да извърши мъченически подвиг и се преместил в гр.Серес, в известния манастир "Свети Йоан Предтеча" и се отдал на строг пост и молитви.
На Велика сряда отишъл в джамията "Света София", в която живеели мохамеданският учител и учениците му. Свети Никита Серски видял един куц ученик и го посъветвал да приеме християнството, за да излекува недъга си. Заради това свое неприемливо деяние светецът бил задържан от серските власти и бил хвърлен в тъмница.
На следващия ден, Велики четвъртък, градският бей организирал диспут между свети Никита Серски и най-изтъкнатия мохамедански законоучител в присъствието на всички местни знатни и образовани последователи на мохамеданството. Спорът продължил дълго и по време на изявленията си Свети Никита обругал Мохамед и започнал да проповядва християнските идеи пред мохамеданите.
Това било изключително силно основание светецът да бъде затворен в тъмница отново и след множество зверски мъчения, на Велика събота – 4 април 1808 г., бил осъден на смърт чрез обесване. Тленните му останки били погребани зад християнската църква "Свети Николай".
Има съставена служба в чест на свети свещеномъченик Никита Серски, която се отслужва в руския манастир "Свети Пантелеймон" и в скита "Света Анна", в Света Гора Атонска.
Коментари
