Продължаваме да даваме трибуна на един от най-адекватно държащия се в тези трудни дни бургазлия. Здравният мениджър д-р Зияд Ел Масри е категоричен, че в суматохата около битката срещу „коронавирус“-а никой не вижда скритото зад ъгъла следващо изпитание. Нещо повече, той смята, че кризисните щабове вече са изчерпани…Ето и аргументите му в тази посока
Защо смятате, че кризисните щабове вече са достигнали тавана на своята полезност?
Виж приятелю, този етап вече не дава повече резултати. Имам предвид това, че тези кризисни щабове се превърнаха от два дни в информационни центрове. Само ни информират за едно и също, за неща, които хората и без това правят. Непрекъснато ни повтарят от тези щабове „Останете вкъщи“, „Не излизайте“, „Заразените вече са 160-180 и т.н“
Спомняш ли си, вчера ти казах, че бройките ще растат. В понеделник може да станат 220. Е, това става и какво от това. Едно и също. Мисля си, че вече е време за по-сериозни мерки. Досегашните свършиха работа, хората изпълняват това, което поискаха от тях. А сега вече самите кризисни щабове трябва да изпълняват същото.
Какво имам предвид. На ниво Бургас този щаб, на ниво Община Бургас няма да даде вече резултат. Има нужда от Областен кризисен център, който да обхване всички градове в Бургаска област. Проблемът не касае само Бургас, има случай в Карнобат, може да има случаи в други населени места. Трябва да сме готови да посрещнем проблема на ниво област.
Моето уважение към кмета и другите, но не е достатъчно. Нека не се сърдят, но не са всички компетентни. Не само тук, в целия свят е така, защото става въпрос за нещо ново. Трябва вече областен щаб. В него да влизат не само военни или Гражданска защита, а и икономисти и други хора, които могат да са полезни за следващата стъпка…
Коя е тази следваща стъпка?
До момента, каквото поискаха от нас, го направихме. Защо е ограничен този щаб до четири души? Това не е зимна обстановка или дъжд…трябва повече компетентни хора. Имаме университети в Бургас, има специалисти в други области. Да ги включат. Да дават идеи, да се мисли за следващия етап на кризата.
Няма нужда вече от информационни центрове, които съобщават само какво става. В същото време те си противоречат. Казват на хората „Не излизайте от вкъщи“, но кметът и другите от щаба излизат и при тях идват журналисти и всички си рискуват живота. Защо? В XXI век има интернет, има бюлетини. Вместо да събират журналисти, да излизат на улицата, да пускат всичко онлайн, за да се знае какво се случва. Ако бяха се вслушали в онзи план, който обявих още на 13 март, можеха да си спестят много труд
Не е срамно да кажат, че имат нужда от помощ. Никой не може да каже „Аз съм компетентен и разбирам от всичко“. Тази криза е световна и вижте какво става в Италия и Испания.
Разберете, няма нужда от паника, няма нужда от страх и да плашим хората със заповеди „Няма да излизате, няма да дишате“.
Обаче идва един голям проблем и може да избухне всеки момент. Икономическа криза!!!
Никой от кризисния щаб не търси работодателите, за да ги пита как те предлагат да се направи следващата стъпка. Какво да се направи от април месец. С какво работно време могат да работят? Имат ли възможност да работят в ризата. Колко хора имат? Какви заплати плащат на своите хора? Какви осигуровки?
Тези хора, на които забраняват да излизат и им казват да стоят вкъщи и само да могат да пазаруват, никой не им отговаря на въпроса…“С какво ще пазаруват след няколко дни???“ Нали им трябват пари за пазаруване. Ако те не ходят на работа, ако стоят вкъщи? Какво ще правят?
Това, което се задава, ще бъде по-голям проблем от „коронавируса“. Ако имаме досега към 200 души, заразени от вируса, след дни можем да имаме 100 000 души гладни. Кое е по-страшно? Корона или гладът?
Когато човек е гладен, стои вкъщи, няма пари, няма работа??? На този човек не му пука вече за никакъв вирус. Той трябва да излезе навън, за да намери хляб за децата. Някой мисли ли за тази бомба?
Бедна държава, беден народ. Това е проблем на държавата, да помогне на най-засегнатите семейства.
Но като посочвате този проблем, има ли той според вас някакво разрешение?
Първо…нека съберат работодателите, които вече платиха и ще плащат пак осигуровки. Те какво могат да правят? Ще съкратят хората? Ще ги пратят на борсата, защото нямат възможност да им платят? Добре, ами съкратените нали ще получават от държавата 60%-70% от заплатата си. Това не е решението. Предлагам друго.
Нека да позволят на всички фирми с до 20 служителя, с до 30 служителя, с 40 души работници, на малките фирми…сумите за осигуровките, които ще плаща работодателя да са 20-30% от осигуровките. Останалото да остане във фирмата и той да плаща от него авансово на своите работници. Да, ще е малко, но ще бъде нещо и ще имат пари в джоба.
Държавата трябва да намери пари. Да, ще кажат „Откъде да ги намери“ Не ме интересува. Откъдето искат. Държавата пита ли хората, пита ли работодателите откъде намират пари за осигуровки? Сега е моментът да осигури.
Както намираха пари за самолети, които ще пристигнат 2025 год и дали ще има нужна от тях. Държавата трябва да вложи милиарди и тези милиарди да са за най-бедните хора. Защото те стоят вкъщи и проблемът се задава. Ако сложите на масата „коронавирус“ и глада, кое е по-страшно? Човек трябва да яде.
Има и второ решение. Нека бъде създаден фонд. Дори за това закъсняхме. Всички фирми, които досега…извинявайте, ама досега лапаха милиарди от обществени поръчки за големите проекти, всички мобилни оператори, всички големи вериги, които изнасят печалбите си в чужбина …нека бъдат солидарни. Да се събират пари в този фонд. Да бъдат патриоти. Парите обаче да влизат прозрачно в този фонд и да бъдат разпределяни прозрачно. Не само помощ за болници. Освен болници има и хора ,народ. Той трябва да се храни.
Средната класа, малките фирми да оживеят. Защото след два месеца епидемията ще свърши, но тогава няма да има бизнес, няма да има малки фирми.
Казват работодателите да си продадат скъпите коли!!! Но в момента никой не купува коли, защото няма пари. Нямо кой да купува. Държавата може да реши въпроса. Ние изпълняваме онова, което тя иска от нас.
Само че държавата прави това за наше добро, нали така?
Стойте вкъщи. Стоим вкъщи. Затворете магазините. Затворихме магазините. Затворете ресторантите. Затворихме ресторантите. В името на хората??? Добре, но държавата какво прави в името на хората? Да плашим хората? Забраняваме това, забраняваме онова?
Никой не мисли какво ще става после. Хората ще издържат още десет петнадесет дни по домовете си, а кризата не е за десет петнадесет дни. СЗО прогнозира, че всичко това може да продължи дори четири месеца. Зависи от държавите. Какво ще правим ние вкъщи четири месеца? Колко ще издържим.
Парите на всеки ще свършат. Държавата докога ще чака? До последния момент? Не съм съгласен.
Този модел на Кризисен щаб вече изпълни своята роля. Професорът да върви в болницата. Другите да отиват в лабораториите и да търсят решение. Време е за друг тип щаб. Да мислят икономически, как ще посрещнат следващите проблеми. Как да помогнат на самите хора.
И вместо да се обясняват всеки ден, да ползват сирени, които само на 2 юни вият. Не е ли сега моментът да ги ползват, ако се налага?
Днес кризата е над всички неща. Много по-голяма от всичко. Не казвам, че някой не е компетентен. Само казвам, че този проблем е над всеки един от нас. Колективно можем да се справим. Всички със своите възможности. С каквото можем. Със съвет, с пари, с продукти. Това е важно сега.
автор: Красимир Калудов
Коментари
