Православната църква почита днес - 12 март, св. преподобни Теофан Изповедник.
Той бил потомък на богато семейство от Цариград. Като малък го сгодили за дъщерята на почитан царски сановник, предначертали му охолен живот. Но Теофан останал равнодушен към земните наслади и изкушения. Обикнал Бог с цялото си сърце и усърдно изучавал закона Господен, помагал на болни и бедни.
Когато се оженил, Теофан убедил съпругата си да заобича Господ като него и заживели смирено и благочестиво.
Това не се харесало на теофановия тъст. По негово настояване зет му бил изпратен в град Кизик, където имало големи размирици. Теофан успял с мъдрост и справедливост бързо да възстанови мира и спокойствието в града. През това време неговата майка и тъст се поминали. Теофан раздал богатството си на бедните и се отправил, заедно с жена си, към Сигренайската планина. Там заживели в труд, пост и молитва. По-късно той станал монах, построил няколко манастира, последният от които станал известен като „Велико село”.
По време на своето отшелничество светецът преписал много книги, прочел мъдри проповеди, сторил неземни чудеса.
През 787 г., св.Теофан бил поканен да участва в Седмия Вселенски събор в Никея. Заедно с патриарх Тарасий ревностно защитавали светите икони и сторили много, за да има мир сред юдеи, езичници и християни. Но скоро еретиците отново се въздигнали, подкрепяни от новия император Лъв Армеец. Опитали се да склонят св. Теофан на тяхна страна, но той твърдо отказал.
Изпратили го на заточение, жестоко го изтезавали, но мъченикът бил непоколебим. Макар болен и стар, стигнал чак в Цариград, за да защитава православието. За тази негова дързост, по заповед на царя, манастирът му бил разрушен, учениците му – прогонени, а той – хвърлен в тъмница.
По-късно изпратили измъченият старец на заточение на остров Самотраки, където скоро се поминал. След време учениците му възстановили „Великото село” и погребали мощите на Св. Теофан, за да не бъде забравен подвига на техния учител.
Днес църквата почита още свети Григорий Двоеслов, папа Римски, както и преподобни Симеон, Нови Богослов.
Коментари