Представете си едно малко българско село. Но колкото и малко да си го представяте, че е, добавете в картината и нещо голямо. Нещо много важно. Добавете в тази история и деца. Малки и големи. Момичета и момчета. Деца.
А сега си представете и един мъж, който по един забравен и малко старомоден начин много държи на думата си. На мъжката си дума.
Селото се казва Поляново и част от община Айтос. Децата, за които ви споменах, живеят с родителите си именно тук. И обичат много спорта.
А мъжът, онзи със старомодната вяра, че дадената дума трябва да се спазва, се казва Георги Янев и е общински съветник в Айтос. И много обича децата. Сигурно защото и до днес в някои отношения още самият той е дете. И отказва да стане възрастен.
След края на местните избори през късната есен на миналата година, новоизбраният общински съветник даде няколко обещания. Едно от тях беше да дарява всеки месец заплатата си на съветник за някаква кауза.
И започна да го прави.
Ще се запитате , а какво общо има тук село Поляново и каква е тази история за някакъв баскетболен кош или някакво баскетболно табло. И изобщо колко важен може да бъде някакъв си баскетболен кош или табло, че чак да се пише за него.
А какво ще кажете, ако разберете, че това е единственият истински баскетболен кош в това село? И единственото място, където може да бъде хвърлена оранжевата топка за отбелязване на две или три точки.
Тази история започнала в онзи момент, в който децата от село Поляново поискали точно това. Не пожелали вафли, газирани напитки и шоколади. Поискали да играят баскетбол, а не друго. Но нямало къде. Нямало с какво. Нямало как.
Тогава Георги Янев разбрал, че съдбата му праща възможност да подкрепи една кауза. Купил баскетболно табло и баскетболни топки, пък после отишъл с приятели в Поляново, за да монтират таблото на празна асфалтова площадка.
И понеже е много възможно да кажете „Е, какво толкоз е направил този Георги. Купил едно баскетболно табло и го монтирал, пък после подарил и баскетболни топки“, ще ви споделя нещо много важно.
Малко след появата на таблото с баскетболен кош на площадката дошли най-важните хора. Появили се децата от Поляново и започнали да правят онова, което до този момент много искали, но не можели.
Започнали да играят баскетбол.
Защото историята е показала и доказала, че там където има баскетболно табло с кош, там където има баскетболна топка и деца, на това място се случва малка магия. Иначе казано, прави се първата крачка от един дълъг път, по който тръгват ако не бъдещи шампиони, то поне хора, които остават завинаги омагьосани от баскетбола.
Малко след монтирането на баскетболното табло децата започнали да дриблират, да подават, да комбинират и да стрелят за две или три точки с познатата в цял свят оранжева топка.
А току виж някой ден, някое от тези момичета и момчета от неравно асфалтираната площадка започне да забива топката със страшна сила в истинска баскетболна зала в голямо първенство…
И когато го попитат откъде е започнало всичко, то би могло да каже „От един баскетболен кош, от едно баскетболно табло, което ни подариха в моето село Поляново“.
Какво ще кажете, а?
А какво казва Георги Янев ли? Ами, нищо. Мълчи и маха с ръка.
Той продължава да обича спорта, все така обича децата и понеже не смята да се променя, просто си държи на думата.
Затова до момента е дарил заплатите си на общински съветник за ремонт на църква, за закупуване на книги за читалището в Айтос и …както вече стана ясно…за децата от Поляново.
Е, това беше.
Една съвсем обикновена история за баскетболен кош, за баскетболни топки, за деца и за един мъж, който малко един старомоден начин спазва дадената от него дума.
Автор: Красимир Калудов
Коментари
