Православната църква почита днес – 29 май, Светите апостоли Петър и Павел.
Като дете Петър се казвал Симон, бил син на рибаря Йоан от Витсанда Галилейска. Заедно с брат си Андрей, бил от първите ученици на Иисус, който станал един от любимите му апостоли, когото Спасителят нарекъл Петър.
Апостол Петър се отличавал с пламенната си обич към своя божествен учител. Бил негов неразделен спътник и видял най-важните случки в живота на Христос.
По време на празника Петдесетница, когато учениците на Иисус се събрали, при тях слязъл Светият Дух. Той ги изпълнил с мъдрост и духовна сила. По волята на Христос от този миг те станали апостоли на Божието слово. Апостолската си мисия Св. Петър започнал в Йерусалим. След това посетил църквите в Юдея, Галилея, Самария, бил в Лида, Иопия, Кесария Палестинска.
За Пасха се върнал отново в Йерусалим и тогава бил заточен от Ирод в тъмница. Получил свободата си с Божията благословия, Св. Петър предприел трето си пътешествие в градовете на Финикия.
Четвъртата му апостолска мисия била в Сирия и Антиохия. После митарствал в Мала Азия и Египет. А последното си апостолско пътешествие светия отец направил след смъртта на Св.Богородица отново в Египет. Оттук отпътувал за Британия, после за Гърция и о. Крит. Последната му спирка била в Рим, където Нерон жестоко преследвал християните.
Именно във Вечния град апостол Петър бил предизвестен за своята скорошна кончина. Там светецът бил заловен и хвърлен в тъмница. След няколко дни го осъдили на смърт.
На 29 юни 75 годишният апостол бил разпънат на кръст пред очите на целия град. Тялото му погребал епископ Климент. На гроба му издигнали великолепен храм на негово име – един от най-големите и почитани храмове на християнския свят.
Апостол Павел, с рождено име Савел, бил евреин от град Тарс. Имал римско гражданство и добро образование. Но прехраната си вадел като правел шатри.
Савел ревностно почитал езическите богове и хранел силна омраза към християните. Затова с охота ги преследвал, влизал в къщите им, влачел ги до затвора и ги хвърлял в тъмниците.
Един ден на път за Дамаск видял над главата си силно слънчево сияние, което го огряло. Паднал на земята и чул гласа на Иисус, когото не познавал и никога не бил виждал. Хората, които вървели с него, стояли вцепенени. Една невидима ръка хванала Савел и го отвела право в Дамаск. Три дни и три нощи той нищо не виждал, нито ял, нито пил. През цялото време само се молел.
На четвъртия ден го навестил непознат старец – апостол Ананий. Сложил ръцете си на очите на страдалеца и той прогледнал. След това Савел смирено се прекръстил.
От този миг от свиреп богохулник и упорит гонител на християните Савел станал мъдър богослов и неуморен проповедник на Евангелието. Своето обръщение към християнството и новото си звание той започнал с ново име – Павел.
Апостолът предприел много пътешествия в различни страни на Изтока, Гърция и Македония. Два пъти пътувал чак до Рим. Непрестанните му апостолски мисии били съпътствани със внушителни проповеди и необикновени чудеса, изключително търпение, смиреност и огромно човеколюбие.
Прославил се с високите си християнски добродетели, подвизи и забележителни трудове, юдеите в Йерусалим видели в лицето на Св. Павел свой заклет враг. Затова го наклеветили и подложили на големи страдания. После изпратили светия отец в Кесария, където прекарал две години в окови. Оттам го отвели в Рим и две години живял под стража, окован във вериги.
Получил за кратко свободата, Св. Павел направил своето последно пътешествие в Азия и о. Крит.
Мъченическата си смърт свети апостол Павел намерил в Рим на 29 юни 67 г. Като римски гражданин, той бил публично посечен с меч.
Коментари
