Православната църква почита днес – 28 юни, пренасяне мощите на Светите безсребреници Кир и Йоан.
Св. безсребреник и чудотворец Кир бил египтянин. Родил се през втората половина на ІІІ в. в Канопа и се прочул като знаменит лекар в гр. Александрия.
Той бил дълбоко вярващ християнин и като лекувал с огромен успех различни болести, от никого не приемал никаква награда за своя труд. Малко се ползвал от рецептите на Хипократ и Гален, а вдъхновено разказвал за учението на апостолите и пророците и внушавал на всички, че основната причина за всички болести са греховете, които предизвикват тежки страдания на тялото и още по-тежки страдания на душата. Лекувал повече с чудотворна молитва, отколкото с тогавашната медицина.
Благодарни за своето излекуване и удивени от истините на неговата евангелска вяра, мнозина от жителите на този център на елинистичната култура ставали възторжени изповедници на християнската вяра.
Когато пламнало по всички краища на Римската империя десетото гонение (при император Диоклетиан), александрийският лекар Кир избягал в Аравийската пустиня.
Като могъл да получи монашеско пострижение в Арабия и да избави мнозина от идолската пагуба, Св. Кир получил и дара на чудотворството. Нямало болест, която той да не може да излекува с името Христово. Славата му растяла всеки ден и големи множества народ масово приемали християнството.
Тази слава достигнала Йерусалим, където бил пристигнал от Едеса младият воин Йоан. Като чул за александрийския лекар Кир и за неговите чудни дела, вярващият в Иисуса Христа едески воин издирил великия Божи угодник и станал негов неразделен спътник и най-усърден подражател.
По това време в родния град на Кир заради християнската си вяра една благородна жена – Атанасия, била затворена заедно с трите си дъщери: Теоксита на 15 години, Теодотия - на 13 и Евдоксия - на 11.
Предстоящите изпитания на това християнско семейство смутили верния Христов служител и той се страхувал заплахите и мъченията да не върнат семейството към езичеството.
Кир и Йоан скоро дошли в град Каноп. Техните вдъхновени и богомъдри слова така укрепили твърдостта на Христовите изповеднички, че те напълно се успокоили за тяхната бъдеща съдба.
Градоначалникът обаче скоро разбрал за дошлите в Каноп двама чужденци.
Никакви увещания и обещания не поколебали убедената и непоколебима решителност на Кир и Йоан. Безпомощният градоначалник решил не само жестоко да се разправи с тях, но да използва тяхното изтезание за сплашване и вразумяване на четирите християнки, които били доведени да видят как се постъпва с непокорните на Диоклетиановите заповеди.
С озверено и безмилостно ожесточение мъчителите неуморно сменяли все по-жестоките изтезания. Месата били разкъсани от бичовете, костите се чупели под тоягите, раните били горени с восъчни факли и поливани с разтвор от оцет и сол.
Но жестокият градоначалник не постигнал целта си. Когато свалил оковите от Атанасия и от рожбите й и започнали да измъчват с продължителни изтезания и тях, Сириан се убедил, че тези нежни създания с нищо не се различават от героичните мъже. Те страдали сякаш в чужди тела и техните чисти и възторжени очи били устремени към небето.
Накрая управителят наредил майката и нейните дъщери да бъдат обезглавени. А след това издал заповед да бъдат обезглавени също Кир и Йоан.
Тайни християни взели техните свещени останки и ги погребали в два отделни гроба – двамата мъже в единия, четирите жени в другия.
Това се случило на 31 януари, поради което и паметта на великите мъченици се чествана тази дата. А днес се отбелязва пренасянето на техните мощи.
Коментари
