Православната църква почита днес – 20 юни, Свещеномъченик Методий, епископ Патарски.
Свети Методий бил един от най-ревностните поборници за православната вяра и най-богат на мъдрост човек.
Той бил добродетелен християнин и затова още като млад го избрали за епископ на Патария.
Преживял жестоките гонения срещу своите събратя през 3 и 4 век, светецът ревностно пазел паството и мъдро го управлявал. Страданията и униженията, на които бил подложен светия отец, не му попречили да напише великолепни съчинения.
На църквата той завещал прочутото произведение „За Възкресението”, обяснение на книга Битие, Песен на песните и др. Патарският епископ умрял мъченически в името на Христовата вяра.
На тази дата църквата почита и преподобни и равнопоставен Наум Охридски.
Св. преподобни Наум Охридски бил българин от благороден произход. Като оставил всичко, последвал славянските равноапостоли св. Кирил и Методий в Моравия и Рим, където папа Адриан ІІ го ръкоположил за свещеник.
След смъртта на Св. Методий той заедно със Св. Климент се отправил за България, където българският цар Борис-Михаил го приел с радост. Св. Климент като учител на славянска писменост изпратил в югозападната част на държавата, а Св. Наум останал в тогавашната столица Плиска.
В 893 г. на историческия църковнонароден събор било решено българската столица да бъде пренесена в Преслав. На същия събор Симеон Велики бил провъзгласен за цар вместо приелия монашество Св. Борис–Михаил, а Св. Климент бил ръкоположен за епископ. Тогава на негово място за учител бил назначен Св. Наум, който работил там седем години. После той построил манастир на брега на Охридското езеро на името на св. Архангели и живял в него десет години.
Представил се пред Господа в 910 г., след като приел монашеско пострижение непосредствено преди смъртта си. Погребали го на северната стена на храма, където мощите му и досега почиват неоткрити, защото, колкото пъти се опитвали да отворят гроба му, преподобният не позволявал това. От външната страна на храма е пристроена стаичка, в която нощуват болни и получават изцерение.
Днес православната църква почита още Св. Калист I – византийски духовник, вселенски патриарх през 1350-1353 и 1354-1363 година.
Сведенията за първите години от живота му са оскъдни. Ученик на Григорий Палама и Григорий Синаит, той прекарва 28 години като монах във Филотеевия манастир в Света гора.
През 1350 година е избран за патриарх на Константинопол, и се проявява като енергичен привърженик на исихазма, приет от свикан от него събор за непротиворечащ на православието. През 1353 година отказва да короняса претендента за императорския трон Матей Кантакузин и е отстранен от патриаршеския пост, но през следващата година отново го заема.
През 1363 година патриарх Калист е изпратен от император Йоан V Палеолог да търси помощ срещу османците от намиращата се в Сяр вдовица на сръбския крал Стефан Душан Елена Българска, но умира по пътя от Света гора към Сяр.
Коментари
