пред олтара 18 май 2019 2019-05-18 2020-03-26 https://www.burgas-reporter.comhttps://burgas-reporter.com/rails/active_storage/representations/eyJfcmFpbHMiOnsibWVzc2FnZSI6IkJBaHBBdUJSIiwiZXhwIjpudWxsLCJwdXIiOiJibG9iX2lkIn19--72f0a95edef78250914c3c2ec68c224e70158fe7/eyJfcmFpbHMiOnsibWVzc2FnZSI6IkJBaDdCam9MY21WemFYcGxTU0lNTkRBd2VETXdNQVk2QmtWVSIsImV4cCI6bnVsbCwicHVyIjoidmFyaWF0aW9uIn19--3b7d5ce51832c59b94b910e1c0fe2c5ac43fca4b/main_img_34656.jpg

Burgas Reporter Ltd.

Почитаме Св. мъченик Теодот Анкирски и седем свети деви

Православната църква почита днес – 18 май, Св. мъченик Теодот Анкирски и седем свети деви – мъченици - Текуса, Александра, Клавдета, Фаина, Ефрасия, Матрона и Юлия.

Теодот живял по времето на император Диоклетиан, който силно мразел християните и ги гонел жестоко. Мъжът имал страноприемница в град Анкира и като боголюбив християнин, с радост давал храна и подслон на бедните и гладните, ободрявал и спасявал затворниците, а телата на умрелите за Иисус мъченици откупувал и погребвал по християнски обичай.

По това време жертва на гонениятя срещу християните станали и седем девици. Те много обичали Бог, затова били подложени на големи страдания. За непокорството им езичниците ги хвърлили в езерото, с привързани на шиите им огромни камъни. Там светиците намерили мъченическата си смърт.

Скоро телата им намерил Теодот, заедно със сродника си Полихрония, и тайно ги погребал. Обезумял от случилото се, градският управител заповядал да хванат виновните, а телата на девиците изгорил за назидание на всички християни.

От страх, че ще бъде смъртно наказан, Полихроний издал Теодот. Покрусен от предателството на своя събрат, светият човек сам се предал и пламенно защитил вярата Христова. Това силно разгневило местните жреци и те поискали смъртта му.

След жестоки изтезания и 15-годишен затвор свети Теодот умрял мъченически през 303 г.

Днес църквата почита още паметта на свети мъченици Петър, Диориний и Андрей, както и свети мъченици Павла и Христина.

Коментари

пред олтара ...


време за прогноза ...


Минута за размисъл ...