Православният свят отбелязва днес един от най-големите християнски празници – Възкресение Христово – денят, в който Божият син възкръсва измежду мъртвите, за да се възвиси в Небесното царство.
Великден винаги се празнува три поредни дни, като първият е в неделя. На този ден сутринта се отслужва тържествена вечерня, т.нар. „Второ Възкресение”. Тогава на различни езици се чете Евангелието, в онази му част, разказваща за явяването на Христос пред апостолите и заръката му да разнасят учението му и вестта за Възкресението му сред различните народи.
На Възкресение Христово всеки вади новите си дрехи и се облича с тях, за да отиде на църква. Това е символ на новото начало, на възкресението и възраждането през пролетта.
Прието е на първия ден от Великден да се ходи на гости у кумовете, като се носят яйца и козунаци. Първата храна, която се яде след великите пости, е яйце „сборено” по великденски обичай.
Наред с това агнето е изключително важен символ на Великден в Централна и Източна Европа. То олицетворява Иисус и се свързва с неговата смърт, тъй като е принесено в жертва в деня на Възкресението. Християнската традиция представя Иисус като божи агнец. В много домове традицията повелява да се яде агнешко на първия ден след 40-дневния пост.
Навремето след празничния обяд кумиците са извеждали момите извън селото, където са ги люлеели на специални украсени с цветя люлки. Ритуалът се е правел за предпазване от змейове и срещу женски болести.
Поздравът „Христос Воскресе” се използва 40 дни след Великден.
Коментари
