Четвъртият ден от Страстната седмица е наричан още Велики четвъртък.
На този ден Христос е събрал своите 12 апостоли на тайна вечеря. Именно на нея Божият син предвещава своята смърт и заявява, че ще бъде предаден от Юда.
Същата нощ Той умил краката на всеки един от апостолите, предавайки им най-ценния урок – за смирението.
По-късно в Гетсиманската градина, по време на молитва, идват войници да търсят Месията и Юда го предава с целувка.
На Велики четвъртък свещенослужителите във всички православни храмове изнасят кръста от олтара, което символизира носенето му от Христос към Голгота.
Рано сутринта на този ден се боядисват яйцата за Великден. По традиция първото трябва да е задължително червено. То се заделя на страна, като с него се натриват челата и бузите на децата за здраве.
След това яйцето се поставя пред домашната икона и не се мести до следващото Възкресение. Точно след една година, отново на Велики четвъртък, яйцето се троши и по него се гадае каква ще бъде годината. Ако вътрешността му е цяла, това значи, че в тази къща ще има щастие и благополучие. Не е добър знак ако яйцето е изсъхнало.
Според народните вярвания на Велики четвъртък не се работи, за да няма градушки през годината. Тази забрана важи и за следващите шест четвъртъка, като последният е на Спасовден.
Днес се меси нов квас, в който се слагат лековити билки. От него се замесват великденските хлябове. На отделни места в България те имат разнообразни имена – великденски кравай, богова пита, кошара, харман, квасник, яйченик, плетеница или кукла. Част от този квас се пази през цялата година и се ползва при болести в дома.
В случай, че не успеете да боядисате великденските яйца днес, можете да направите това в събота.
Коментари
