Православният свят отбелязва днес – 10 март, Сирни Заговезни.
Този ден е наричан още Сирници, Сирни поклади, сирница, запоставане, Прошка, Неделя сиропустна и други.
Празникът е подвижен и се отбелязва винаги в неделята, 7 седмици преди Великден и една седмица след Месни Заговезни.
Сирни Заговезни поставя началото на най-големия пост през годината – Великденският. На този ден Църквата призовава вярващите да пречистят душите си, да изпълнят с мир и любов сърцата си, за да посрещнат Възкръсналия Христос.
По традиция по-младите посещават домовете на по- възрастни роднини и близки и искат прошка.
На трапезата задължително трябва да има храни от мляко, масло и сирене. Приготвя се обредна пита, баница, зелник, печени ябълки, позволена е и риба.
Днес се извършва и обичаят "хамкане". На червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта „вързопчето” в кръг и всеки от присъстващите се опитва да го хване с уста. Вярва се, че който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.
Навремето на Сирница са се палели големи огньове от слама и клони, които се прескачали от момците за здраве, докато момите играят хоро. Този обичай има най-различни имена в цяла България – òратник, олèлия, ỳрбалки.
След ритуала конецът се палел и възрастните гадаели по начина, по който гори, каква ще е годината.
Снимка: e-razgrad.bg
Коментари
