По време на император Теодосий Велики (379-395 г.) и на патриарх Нектарий (381-397 г.) в Цариград от Картаген пристигнала благородната девица Домника, заедно с приятелката си Мавра и трите им прислужнички.
Петте девойки били езичници, но всички силно желаели да се покръстят. За тях получил Божие внушение светият патриарх. Затова той не само извършил свето Кръщение над тях, но и ги посветил за дякониси. А император Теодосий Велики, който полагал старания да отслаби езичеството, като покровителствал християнството, им подарил земя край брега на морето зад чертите на града.
Там Домника и Мавра построили два манастира, които станали школи за млади християнки. С пламенна ревност преподобна Домника се отдала на аскетични подвизи, като спазвала строг пост и полагала усилен труд.
Тя достигнала до високо духовно съвършенство, осенено от Бога с дар на прозорливост и чудотворство. Девойката лекувала болни, предсказвала бъдещето, имала власт над природните стихии, събуждала мисли за вечността дори в лекомислените жители на безгрижната столица.
Днес църквата почита още Св. Григорий, епископ Български. Преп. Георги Хозевит, Св. Емилиан изповедник, Мъченици Василиса и Марионила, 7 отроци и 20 войници.
Св. Домника доживяла до дълбока старост, узнала предварително деня на собствената си смърт и умряла през 474 г. по време на няколкомесечното царуване на император Лъв.
