След Коледните заговезни в православния свят започват Рождественските пости, наречени още Коледни пости.
Тази година постът започва от днес – 14 ноември, тъй като денят е сряда и по правило не се яде нищо блажно.
Коледните пости продължават до Бъдни вечер – 24 декември, и са последните многодневни пости за годината.
Този, който реши да спазва постите, не трябва да консумира храни от животински произход – месо, мляко, сирене, яйца, кашкавал. През първата седмица на Рождественския пост, както и в периода от 20 до 24 декември, се консумира само растителна храна с олио или зехтин. През останалите дни на този пост (без сряда и петък) се разрешава риба. Безгръбначни животни (охлюви, миди, октоподи и др.) също се приемат за постни храни.
На Никулден - 6 декември, се разрешава риба и вино.
Човек, който се готви за изповед и причастие, е необходимо предварително да уточни с изповедника си начина и степента на постене. Който е болен или има хронични заболявания, непременно трябва да се посъветва с изповедника си, като му съобщи и мнението на лекаря.
Венчавките се забраняват до Въведение Богородично (21 ноември) и от Игнажден (20 декември) до Богоявление, Йордановден (6 януари).
В народния светоглед Коледните пости съвпадат с времето, когато лятото отива към зима. Тогава вратите между трите свята - небесен, земен и подземен, са отворени. През тях преминават зловредни сили за човека, които нарушават хармонията в подредения му свят. За да се предпазят от тях, българите прибягвали до различни магически ритуали и заклинания, с цел да прогонят злите сили - караконджули и вампири. Част от тази магическа сила е въплътена и в символиката на коледния пост. Неговият смисъл е да преобразим хаоса в космос и подреди отново живота в нормалния му ритъм.
Снимка: БНТ
Коментари
Снимка: БНТ