Димитровден е един от най-тачените празници в българския народен календар.
Денят 26 октомври е свързан с деня на Св. великомъченик Димитър Миротворец - един от най-любимите светци. Войн и юнак с необикновена сила, той не били безразличен към човешките радости и изкушения. Затова в неговата съдба българинът е припознал своя стремеж да надскочи сянката си и да стигне до онази святост и юначество, до които достигнал Св. Димитър.
В народните представи Св. Димитър е брат близнак на Св. Георги. А някои смятали, че Димитър е по-големият от двамата братя. Така както си поделили света на две половини, така си разделили и годината. От Гергьовден до Димитровден било лято, а от Димитровден до Гергьовден – зима. Свети Димитър станал покровител на зимата. Яздел червен кон и носил дълга бяла брада, от която идвал снегът.
Българският Димитровден бил празник на радостта и веселието.
На Димитровден овчарите предавали овцете на стопаните и получавали своето възнаграждение. Затова в някои краища на страната празникът се наричал още „разпус” и бил популярен като ден на овчари, говедари и ратаи. На този ден всички те се събирали в кръчмата, нареждали голяма софра и се веселели. А за храната и пиенето плащали овчарите.
В продължени на десетилетия на Димитровден ставали едни от най-големите селски събори. Правели се най-тачените общоселски курбани, нареждали се най-богатите трапези, на които нареждали курбан от овнешко месо или гювеч с овнешко, яхния от пиле, пита с ябълки, печени ябълки или тиква, ръчел, пестил от сини сливи, варена царевица. Организирали се най-шумните веселби, които продължавали до зори.
В полунощ гадаели по луната кога ще се върнат от юг прелетните птички, а с тях - и пролетта. Предсказвали какво ще е времето през зимата, дали ще е щастлива и плодородна годината.
Коментари
