"С цялата си несигурност, в едно съм сигурен: под горния пласт на своята слабохарактерност хората искат да бъдат добри и да ги обичат. Повечето пороци практически са опит да стигнат по най-късия път до обичта. Стигне ли човек до смъртта, нищо, че е бил може би способен, с влияние, гениален, умира ли необичан, животът му положително изглежда провал, а самата смърт – смразяващ ужас. И ми се струва, че ако вие или аз трябва да избираме между два пътя на мисълта и действието, длъжни сме да помним, че ще умрем, следователно нека се опитаме да живеем така, че нашата смърт да не носи облекчение на света"
Минутата за размисъл днес е извадена от страниците на класиката “На изток от Рая” на Джон Стайнбек. Няколко реда, в които се събира толкова много философия за живота... за човешката душа... и за нескончаемия стремеж да бъдем обичани.
Минутата за размисъл днес е извадена от страниците на класиката “На изток от Рая” на Джон Стайнбек. Няколко реда, в които се събира толкова много философия за живота... за човешката душа... и за нескончаемия стремеж да бъдем обичани.
