Православната църква почита днес – 5 юни, Свещеномъченик Доротей, епископ Тирски.
При царуването на нечестивия римски император Диоклетиан той бил епископ на град Тир.
При царуването на нечестивия римски император Диоклетиан той бил епископ на град Тир.
Когато нечестивият цар започнал жестоко гонение срещу християните, Доротей оставил своята катедра и започнал да се крие в отдалечени места. Но с възцаряването на император Константин Велики, когато в Църквата настъпило спокойствие, светителят отново се върнал на своята катедра в Тир и възобновил проповедите. Благодарение на неговите думи много езичници приели Христовата вяра. Освен това Доротей пишел много поучителни слова и беседи.
На църквата Св. Доротей оставил великолепните си разкази за пророците, апостолите и 70-те Христови ученици. Едно от най-известните му произведения е гръцко-латинска Синтигма – сборник от църковни и граждански закони.
Животът на Доротей продължил до времето на император Юлиан Отстъпник. Възкачил се на престола, Юлиан отначало преследвал християните не открито, а заповядвайки на началниците на области, които били негови единомишленици, по всякакъв начин да ги притесняват и измъчват. Тогава свети Доротей, виждайки, че срещу вярващите се надига ново гонение, отново оставил катедрата на Тирската църква, избягвайки по този начин от ръцете на мъчителите.
Напускайки Тир, Доротей дошъл в Мала Азия, но и там не се укрил от идолослужителите, тъй като Бог го призовавал да поеме по пътя на мъченичеството. Той бил хванат от поддръжниците на беззаконния цар в град Уд. Като претърпял различни мъчения, той предал блажената си душа в ръцете на Господа, на сто и седем годишна възраст.
Напускайки Тир, Доротей дошъл в Мала Азия, но и там не се укрил от идолослужителите, тъй като Бог го призовавал да поеме по пътя на мъченичеството. Той бил хванат от поддръжниците на беззаконния цар в град Уд. Като претърпял различни мъчения, той предал блажената си душа в ръцете на Господа, на сто и седем годишна възраст.
Своята мъченическа смърт светецът намерил през 361 г. в Удския град в Долна Мизия – Одесос (Варна).