С тъга и усмивки на абитуриентските балове от миналия век

Всеки от нас е запазил спомен за времето, когато е завършил училище. Безгрижието свършва и всеки поема по своя път, където сам трябва да решава бъдещето си. 

Сбогуването с това време през различните години е различно. Раздялата с училището, учителите и приятелите, с които е бил години наред, е вълнуващо събитие. 

В годините на социализма абитуриентският бал е ознаменувал превръщането на униформените какавиди в пеперуди, краят на училищното еднообразие, потискащата дисциплина, престилките и черните куртки. Балът е бил празник на свободата и свенлива демонстрация на еснафската представа за шик.   

Да върнем времето назад и да проследим модата на абитуриентските балове от средата на миналия век в Бургас.

 

 

Абитуриентите на 1954 година от Мъжката гимназия «Г.С.Раковски» държали задължителна матура по 13 предмета (математика, български език, физика, химия, биология, география, история, логика...) Изключение за никого! Даже и за отличниците. Балът бил на 24 май, заедно с момичетата от Девическата гимназия «Константин Фотинов» в култовото за него време заведение ресторант «Свобода» срещу Общината. Момчетата за първи път обличали цивилни дрехи ушити от шивачи и си позволявали за първи път да запалят цигари на публично място. 

В същия ден на тържествената манифестация в строя марширували и абитуриентите от III смесена гимназия «Св. св. Кирил и Методий». Вечерта в Морското казино те празнували своя бал. Менюто било: кебапчета, лимонада, 1 чаша вино и пасти. Наред с учителите бил поканен и големия български актьор Стефан Гадуларов, който по същото време играел в Бургаския театър и ръководел театралния кръжок на гимназията. Годините били бедни и след войната трудно се намирали платове и пари за абитуриентски костюми. Една част от момчетата били от селата. Някои от тях дошли на вечерта в различни по цвят сака и панталони. Вратовръзки вземали на заем от приятели. Момичетата били облечени в семпли рокли повечето в бяло. Танцували фокстрот, румба, танго и разбира се народни хора.

През 1959 год. баловете на випусниците също били в Морското казино. Модата била красива: отново белият цвят на роклите бил преобладаващ, широки поли, а под тях колосани фусти от тюл с обръчи, придаващи форма на камбанка. Деколтета били във форма на «лодка» скромни и без разголване. Обувките били с висок тънък ток и заедно чантите също били в бял цвят. В ресторанта не се допускали външни кавалери, а само абитуриенти. Заедно със зрелостниците празнували и учителите. Танцували под звуците на оркестър танго, румба, валс и разбира се модерният навлязъл вече и у нас туист. 

 

 

След 1960 година започват абитуриентските серенади под прозорците на любимите учители, а те ги канели в домовете си и ги черпели.

Интересни били за времето си и баловете на първите випуски 1965 и 1966 год. на Немската езикова гимназия «Вилхелм  Пик» (дн. ГПНЕ «Гьоте»). След задължителната манифестация в 10 часа, абитуриентите си отивали за да се подготвят за бала. Събирали се отново към 18 часа на площад «Тройката». Момичетата облечени според тогавашната мода с рокли с дължина до коляното, ушити от изкуствените модни немачкаеми полиестерни коприни, найлони и дидерони, рожба на новата химия. Косите им вдигнати в класически кок или с тупирани прически за обем тип «купа сено». Момчетата носели тесни панталони « кюнци», яките на ризите били високи, а вратовръзките тесни и дълги тип «въже», съвсем като на кумирите им от «Битълс».

Само в прическите не можели да докарат дължината на косата на своите идоли Джон Ленън, Пол Макартни и особено на Ринго Стар, защото до последния ден били подстригвани старателно според правилника на училището. Под овациите на родители и приятели  абитуриентите дефилирали по ул.«Александровска» и се отправяли към най-представителния ресторант «Приморец». На балната вечер били канени всички учители. Сервирала се вечеря с половин бутилка вино на човек. Забранените през 1964 год. у нас туист и рок енд рол се играели, но в поредица от народни хора. Музиката и песните на модерните за това време «Битълс», «Ролинг Стоунс»  и  Елвис Пресли се изпълнявали от музикантите в ресторанта на български език. Звучали и песните на ново изгряващите българските певци Лили Иванова, Йорданка Христова и Емил Димитров. До 3 часа през нощта се вихрели буйни танци, а след това всички посрещали изгрева на морския бряг.

В 1969 година абитуриентите вече манифестирали в колоната на 24 май не с ученическите си униформи, а цивилни. Година преди бала, родителите се включвали да намерят оригинален плат и обувки за своите деца. За тази цел ходели на екскурзия в социалистическите страни ГДР, Чехия и Румъния. Използвали връзки с моряците пътували на рейс в западни страни Италия, Франция, Англия да внесат нещо «по така». 

Тогава се шиели рокли до средата на коляното от  платове с втъкана сребриста ламяна нишка за блясък. Абитуриентките балансирали за първи път в живота си на силно заострени обувки с ток над 10 см. Прическите били с букли падащи до раменете с втъкнати коронки от изкуствени камъни или цветя. И тогава девойките предпочитали белия и синия цвят. Задължително се шиело и манто за по-хладно време. Гримът бил пестелив и ненатрапчив. Младите дами ползвали  полските парфюми като «Бич Може» («Bic Moze»), чийто основен аромат наподобявал на «Chanel 5» «Mitsouko Guerlaina». Други парфюми за времето били «Алиция» и «Беата». Те заедно с крема «Нивея» се продавали лятото на черно по плажовете от полски курортистки. Линията около очите се подчертавала с черен молив. Някои от абитуриентите използвали колите на родителите си, за да бъдат откарани  до ресторант «Приморец» . Виждали се марки за времето немския «Опел Рекорд Олимпия»,  чешката «Шкода Октавия » и най-срещаната марка съветски «Москвич». Разбира се младите хора танцували много. Модерният за времето си финландски танц «Леткис» бил най – предпочитания. При него всеки танцьор поставял ръцете си на раменете или на талията на стоящия пред него и се образувала дълга подскачаща върволица.

 

 

За първи път през 1971 година абитурентските балове се организирали в спорта зала  «Изгрев» ( дн. « Бойчо Брънзов» ). До тогава се ползвали ресторантите в Бургас «Приморец», «Интера» и «Златна котва». Немската езикова гимназия, два класа от бъдещата Английската гимназия, Механотехникума и Първа гимназия празнували заедно. В залата имало две естради, на които се редували да свирят и пеят състави и поканени певци сред тях  и Христо Кидиков. Разбира се гвоздея на програмата бил, когато състава на английската гимназия изпълнил песни на «Битълс».

Момичетата си шиели рокли копирани от списанията « Бурда» и « Некерман», внесени от западните туристи през лятото.Модата тогава била къси рокли минижуп и манта макси до средата на глезена.Шиел се и друг тоалет за втората вечер на Слънчев бряг, където вече се ходело индивидуално. Някои успявали да влязат с връзки в нощния Бар Вариете. Абитуриентските вечери в спортната зала продължили само 2 години, защото пода бил специален за спортните състезания и да не се повреди, баловете били преместени в Младежкия дом. За програмата идвали Йорданка Христова, Славчо Пеев и други софийски певци и артисти. Помещението се оказало малко за многобройните вече абитуриенти от гимназии и техникуми, затова от 1976 година баловете започнали да се организират в туристическия комплекс Слънчев бряг.

 

 

През 1976 година абитуриентите вече празнували извън Бургас. Техникумът по обществено хранене отиват на Слънчев бряг в ресторант «Дюни». За доброто им настроение се е грижел бургаския оркестър « Орбита». Това е времето на диското. Звучали песни на  «АББА», «Бони М» , «Смоуки» , «Блонди». Момичетата били облечени с дълги рокли с цветни бордюри, а момчетата носели костюми конфекция от фирмения завод «Дружба» Варна, реномиран производител на мъжка мода.Пиело се по две чаши вино на човек. В 4 часа балът приключвал и младите хора се отправяли към спирката да чакат най-ранния автобус за Бургас.

Традициите на следващите десетилетия не са това, което са били в началото. И абитуриентските балове днес се различават доста от тези на миналия век. Къса се с някои «обичаи», измислят се нови. Отричаните днес от мнозина балове все пак търпят промяна или се превръщат в «панаир на суетата». Но все пак много неща си остават и до днес непроменени. На изпращането в училищата все още се пеят песни, подаряват се рози и се изливат тонове сълзи, правят се снимки. «Клетва»-та на Щурците кънти при всички случаи от високоговорителите. 

Ех, тези балове, какви спомени - ще въздъхнат тези, които са от миналия век, а други от този век, ще се усмихнат снизходително. Но баловете ще живеят още дълги години щом сега в детските градини е модерно да  правят абитуриентски вечери на 6 годишни малчугани!

Автор: Соня Кехлибарева