Това си беше истински челен удар. Без тън мън. Неизбежен като ДДС. Челен удар. Право в десетката.
Чу се онзи плашещ трясък на желязо, което се удря в друго желязо и СивоКос почти подскочи от удара, а ръцете му се огънаха.
Ъъъ…извинявай, младеж – му каза някакъв господин със свъсени вежди и отмина с количката си. Само след миг странично го връхлетя разсеяна госпожа и го нацели с все сила.
Блъскат ме с количките като в някакъв лунапарк – почти проплака Сивокос, докато едва едва се спаси от нов челен удар с напориста бабка, която не спазваше никакви правила за движение.
Къде ме изпрати, тази моя жена…с какъв акъл я послушах – редеше риторични въпроси наум страдалецът и пред очите му отново оживя утринната картина, пресъздадена с френски конци DMC в гоблена върху основа от канава „Жена обяснява на мъжа си какво да купи от промоцията в понеделник“
В интерес на истината неговата зеленоока Миньон, която не понасяше гоблените, го беше изпратила да купи кафе и някакъв рязко поевтинял тиган с тефлоново покритие, но не му беше казала, че пазаруването по време на промоция е по-страшно и от гладиаторски битки.
Тряяссссссс!!! Две колички се сблъскаха и двете госпожи със сини коси, които ги направляваха, поеха въздух и …
…и вместо да се хванат за косите или да започнат да се кълнат до девето коляно, зачуруликаха
„Ма, Ванче, не тъ видях, ма!!! Ма, пуснали са пилешко филе по 7.40 килото, ма!!! Ти колко ши вземиш???
„Аааа, аз бутчета пилешки ши си взема, Иван много ги обича, по 3.45 килото са, а онзи ден бяха по 4.20 килото“
Сивокос изслуша от край до край изчерпателната лекция за котировките на пилешкото месо през последните два месеца.
Къде е пустият му тиган, с тигана му!!! – чудеше се той и обикаляше край отделните сектори.
А край него се разиграваха батални сцени. Обзети от пазарен бяс, разтресени от адреналина на промоциите, граждани, работници и селяни, трудещи се, безработни и пенсионери, интелектуалци и простаци се бутаха, блъскаха, изпреварваха, ровеха, грабеха, теглеха, разглеждаха, мереха, обсъждаха, пак ровеха, избираха от стоките, а някой явно по-вещи в този спорт прилежно четяха рекламни брошури, за да се насочат директно към най-евтиното.
Ма, гледай ги тия патладжани, бе…Какви са такива големи, бе!!! Няма ли по-малки –замърмори някаква кисела госпожа и зарови ръце до лактите си в купчината патладжани. На метър от нея други две изследователки сръчно ринеха розови домати по 2.30 лева килограма, намалени от 3.60.
И Сивокос не можеше да мръдне ни напред ни назад, защото госпожите го бяха заклещили с техните пазарски колички от север и от юг, а на изток и запад граничеше с патладжани и домати. От безизходица взе два патладжана без никаква ясна представа какво ще ги прави и ги пусна в празната си количка..
Специалистката по патладжани го изгледа презрително и продължи да ровичка, в търсене на патладжанения джакпот.
Петнайсетина метра по-нататък и петнайсетина минути по-късно трябваше да понесе нова серия от челни и странични удари с колички, докато се добере до намаленото кафе. Там борбата беше безмилостно жестока, рамо в рамо, количка в количка…направо като автомобилно задръстване в час пик. Дори и служители от отряда за борба с масови безредици нямаха шанс да се оправят в това меле.
И над цялата гора от човешки тела се носеха радостни възгласи „Гледай ,гледай по 4.20 пакетчето кафе, ма!!! Пък беше близо 7 лева!!! Я, дай да вземем по пет, а? Масло да не забравим, ей Ленче“
Хората грабеха по няколко пакета и затова Сивокос се почувства страшно жалък, когато след цялото това блъскане и бутане взе само две пакетчета.
Пред сектора за месо беше вавилонско стълпотворение, но го отмина с облекчение, защото в инструкциите за покупки, които му даде Миньон, нямаше никакви препоръки за инвестиции в меса, а само в кафе и само в рязко поевтинял тиган 28 см диаметъра.
Къде е тоз пусти тиган!!!
СивоКос някак се добра до зона, осеяна с теджери ,тигани, кутиии, прахосмукачки, кутии за храна, чинии, чаши, одеала, кърпи, автомобилни гуми, ютии, легени, антифриз, огледала, щипки за пране, книги за самоусъвършенстване, всичко за вашата градина и се сепна, когато видя, че там има тълпа от пощръклели купувачи, между които се мяркаха доста пъргави типове от групата 80+.
Беше си като офроуд състезание. Количките слаломираха с опасна скорост между купищата стоки на промоция, а тигани не се виждаха никъде.
СивоКос с мъка финтира някакъв ветеран, в чиято количка потракваше нова тенджера, намалена с 30%. Човекът явно се готвеше да си вари пача, защото край тенджерата кротко отлежаваха свински крака. Ненамалени!!!
А къде са тия тигани, бе!!!
Да, появи се цял сектор с ароматизатори за автомобили и трактори, но тигани не. И прахосмукачки и цветарници и офис техника дори. Но тигани …не.
Десет минути по-късно след едно сякаш безкрайно пъплене из лабиринтите на магазина забеляза една странно пуста зона и когато я доближи, видя тигани. Много, най-различни, от скъпи по-скъпи…само че нито един от тях не беше намален.
Пълен провал, не можа да ги намери ония евтините.
Тръгна си като бито куче. На касата някаква възрастна рускиня го побутна по рамото и го попита „молодой человек, какъв е курсът на лева към рублата“, а той се опули изплашено. Дори не подозираше, че прилича толкова много на валутен касиер, че чак да го заговарят непознати рускини, но името на световния мир, изкара смартфона си, поразрови из сайтовете с курса на деня, осведоми рускинята, че 100 лв се разменят за има няма 3766 рубли, тя му благодари очень много, а той си замина с двата ненужни патладжана и двата пакета кафе.
Час по-късно Миньон го осведоми, че след като споделила с майка си какъв залюхан тип е мъжът и, скъпата родителка пъргаво отишла до магазина и без никакъв проблем, с абсолютна лекота е открила рязко поевтинелите тефлонови тигани и е закупила един брой за нуждите на домакинството им.
Тиганите им ниедни, били укрити в някакъв кашон.
Мда…за СивоКос денят за промоции донесе толкоз много емоции и …един тиган…и два патладжана, с които не нямаше никаква представа какво да прави.
Но кой да му каже, че когато търсиш тиган в промоция, трябва да се оглеждаш за кашон, а не за тиган.
Коментари
