различно 06 май 2018 2018-05-06 2020-03-26 https://www.burgas-reporter.comhttps://burgas-reporter.com/rails/active_storage/representations/eyJfcmFpbHMiOnsibWVzc2FnZSI6IkJBaHBBcmhjIiwiZXhwIjpudWxsLCJwdXIiOiJibG9iX2lkIn19--53e2691a1aa50d727263b9afe2f6ae74696abb73/eyJfcmFpbHMiOnsibWVzc2FnZSI6IkJBaDdCam9MY21WemFYcGxTU0lNTkRBd2VETXdNQVk2QmtWVSIsImV4cCI6bnVsbCwicHVyIjoidmFyaWF0aW9uIn19--3b7d5ce51832c59b94b910e1c0fe2c5ac43fca4b/main_img_31227.jpg

Burgas Reporter Ltd.

Нашествието на агнетата...

Чиновникът Карапетмезов невярващо разтърка очи. Сякаш го втриса. Беше чел някъде преди години, че ако ти се привиждат бели мишки посред бял ден, това е сигурен признак за делириум или симптом за ранна фаза на полудяване. 

Но ако учените все пак  имаха някакво становище за внезапната поява на бели мишки, то те не предлагаха никакво  научно обяснение за изникването на две бели агнета пред погледа на човек.

Защото…защото тресящият се от нерви Карапетмезов виждаше точно това пред очите си. Две бели агнета, които равнодушно преживяха сноп зелен лук в автобуса.

В последно време в Агенцията стресът беше огромен. Онзи ден беше попълнил в офиса чинно около три километра екселски таблици с безмислени и никому ненужни данни и направо му причерня пред очите от умора. а шефът изрично му беше казал така да изчисли данните, че да бъде отчетен ръст.  Изгърби се, ама не можа. Спадът си беше спад и ръст нямаше.

И изведнъж бели агнета. Пред  очите му. Ама, не такива вакли като в песента „Заблеяло ми е агънце“ , а изпълнени с неясна заплаха.

Карапетмезов се огледа наоколо. Всички пътници в автобуса с каменни лица ровичкаха из смартфоните си, а срещу някаква бабишкера се беше облещила в титулната страница на вестник „Трета възраст“. Четеше бабишкерът му ниеден, така четеше, сякаш държеше в ръцете си нередактираното издание на всички божи заповеди. И сякаш никой не виждаше агнетата. Нормално ли беше това в автобуса да се возят такива млекопитаещи.

Страдалецът скришом се прекръсти, после ритуално плю в пазвата си, почука си главата и си опъна ухото, затвори очи, почака няколко секунди с надеждата, че привидението с преживни животни ще изчезне, но уви…когато отвори очи, агнетата си бяха там и продължаваха с празен поглед да дъвчат лук.

Стига, беееее!!! И това се случва в столицата на държавата, която е европредседателстваща!!! Агнета в автобуса!!! Не е истина. Аз съм луд, аз полудявам – изблея жално Карапетмезов и се закани да отиде за талон при личния си лекар още пред първия работен ден.

А двете млекопитаещи все така равнодушно се возеха в тролейбуса, пътувайки към заколението си в елитен столичен квартал.

Коментари

различно ...


култура ...


ориентири ...