различно 06 май 2018 2018-05-06 2020-03-26 https://www.burgas-reporter.comhttps://burgas-reporter.com/rails/active_storage/representations/eyJfcmFpbHMiOnsibWVzc2FnZSI6IkJBaHBBc05KIiwiZXhwIjpudWxsLCJwdXIiOiJibG9iX2lkIn19--7ace681c801468a94482eee6273b4aba2895df93/eyJfcmFpbHMiOnsibWVzc2FnZSI6IkJBaDdCam9MY21WemFYcGxTU0lNTkRBd2VETXdNQVk2QmtWVSIsImV4cCI6bnVsbCwicHVyIjoidmFyaWF0aW9uIn19--3b7d5ce51832c59b94b910e1c0fe2c5ac43fca4b/main_img_31226.jpg

Burgas Reporter Ltd.

Гергьовден е - ден на светеца, почитан от християни и мюсюлмани

Днес Църквата чества паметта на един от най-почитаните светци и мъченици за вярата – св. Георги. 

Паметта на светеца се чества от почти всички християни на Изток и на Запад без разлика от конфесионалната им принадлежност. В много страни като Грузия и Великобритания Св. Георги се почита като национален светец. 

В Грузия, например, съществуват точно 365 храма, посветени на св. Георги, колкото са и дните в годината. Самото име на страната, съхранило се в много езици, е производно от името на светеца – Георгия (Джорджия). В други страни като Русия, Германия, Канада, Португалия, Малта, в градове като Венеция, Неапол, Барселона и т. н. св. Георги е светец-покровител на столицата, патрон на града, на армията или на земеделието. Не по-малко популярен е светецът и на Балканите – в България, Сърбия, Гърция и т. н. У нас св. Георги е патрон на Българската армия. Един от най-древните храмове в християнския свят, посветени на мъченика, е ротондата „Св. Георги” в нашата столица, построена през 4 в. Този факт сам по себе си говори много – само няколко десетилетия след мъченическата смърт на светеца в Сердика е издигнат храм на негово име. Мнозина изследователи застъпват тезата, че вероятно в тази църква и в храмовия комплекс, прилежащ към нея, се е състоял свиканият като вселенски събор в Сердика.

Голяма е почитта на нашия народ към светеца и не напразно една от най-големите български светини – издигнатият и населяван от българи манастир на Света Гора (9 в.) носи името „Св. Георги”. Самият светец нееднократно е показвал своето благоразположение към нашия народ с множеството чудеса, извършвани в отговор на молитвите и почитанието, което българите са му оказвали. Най-известното от тези многобройни чудеса е чудото със самоизписалата се икона на Св. вмчк Георги, която дава и името на нашия манастир на Атон – св. Георги Зограф.  Това чудо е описано в т. нар. Зографска хроника или „Сводна зографска грамота”. Стотици са църквите и манастирите, издигнати от българските царе и велможи, посветени на св. Георги, като по-известните от тях са Кремиковският, Гложенският, Белащенският, Поморийският, Букуровският манастир, манастирът „Св. Георги” до Скопие и много други. Във всеки от тях се съхраняват многобройни реликви, свидетелства за проявената от светеца молитвена помощ към християните.

Св. Георги е толкова популярен, че се радва на особена почит дори и в исляма. Св. Георги (араб. Джирджис, Гиргис, познат също и като Ел Худ, Ал Хадр, Ал Хадир) се явява един от главните некоранични герои и светци на исляма. Ислямските му жития удивително повтарят някои от  гръцките и латински версии на житието на светеца с тази разлика, че действието в повечето от тях се развива няколко века по-късно, по времето на Мохамед. Една от най-ранните версии, засвидетелствана от Ат Табари (9 в.) обаче говори, че св. Георги е бил ученик на един от апостолите на пророк Иса (Иисус Христос – в исляма Христос е само пророк, макар и най-големият). Св. Георги се опълчил срещу издигането на статуя на Аполон от царя на Мосул – Дадан. За тази своя постъпка той бил жестоко измъчван и многократно умъртвяван, но Бог винаги го възкресявал.

Имп. Йоан Кантакузин (14 в.) свидетелства, че по негово време съществували няколко мюсюлмански храма в чест на св. Георги. За същото свидетелства пет века по-късно и пътешественикът Дин Стенли. Днес в Светите земи има около 22 култови места, свързани с името и личността на св. Георги, от тях 5 са обект на поклонение, както от християни, така и от мюсюлмани, а 9 са свързани само с мюсюлманско почитание.

Голямата слава на светеца води до появата на много жития, които и до днес объркват изследователите. Към ранните жития се натрупват множество легенди и предания, които пораждат цяла поредица апокрифи. Най-древното житие се намира във Виенския палимпсет и е датирано от 5 в. от големия учен, боландиста Иполит Делайе. Много скоро обаче, това първо житие „Passio Georgii” (Мъченичеството на св. Георги) е поставено в числото на апокрифите. То влиза в списъка на забранените, апокрифни четива  в така наречените декрети (с най-ранна редакция от 5-6 в.) на св. Геласий І, папа Римски († 496 г.). Тук трябва да отворим една скоба и да кажем, че според Делайе, папа Геласий І е бил подведен и е объркал житието на Св. вмчк Георги с това на узурпатора на катедрата на Св. Атанасий Александрийски – арианският епископ Георги Кападокийски. Тезата на Делайе, както ще видим по-нататък в нашата статия, е заимствана от големия познавач на римската история Е. Гибън. В подкрепа на теза за объркването на житията е общата топонимия, която съществува в живота на двамата Георгевци.

С малки изключения повечето жития посочват като родно място на Св. вмчк Георги Кападокия, а за място на неговата смърт се сочи град Лид в Палестина (днес Израел). 

Според преданията той е римски войник, християнин. Израства в Кападокия (дн. Турция) в християнско семейство. Баща му е служил като офицер в римската армия. Майка му е от Лида, Палестина (дн. Лод, Израел), където се връща с малкия си син след като овдовява.

Младият Георги следва пътя на баща си и постъпва на служба в армията, където се проявява като добър войник и бързо се издига във военната йерархия. По това време е разпределен в Никомедия и служи в личната гвардия на император Диоклециан.

Според житието му, през 303 Диоклециан издава едикт за систематично преследване на християните в цялата империя. Счита се, че неговият съимператор Галерий е главният отговорен за това решение. На Георги е заповядано да вземе участие в преследванията, но вместо това той се открива като християнин и критикува решението на императора. Разяреният Диоклециан нарежда Георги да бъде подложен на мъчения и да бъде екзекутиран като предател.



Източник: dveri.bg
Коментари

различно ...


култура ...


ориентири ...