"Поколението преди нас беше твърдо в принципите си, решително в постъпките си и упорито в труда; след нас идва поколение, което ще се съмнява. Не смятате ли, че ние сме поколението, което трябва да се смее?
Тогава да се смеем, това е единствената ни радост! Да се смеем и без това радостите са малко. Питате, на кого? Ами първо на себе си, после на околните, след това на ония над нас, на тия, които са живели преди нас и на на ония, които идват след нас"
Днес минутата за размисъл ще намерим в "Странички, творбата, която сръбският писател Бранислав Нушич е писал в затвора "Пожаревац"
Коментари
Тогава да се смеем, това е единствената ни радост! Да се смеем и без това радостите са малко. Питате, на кого? Ами първо на себе си, после на околните, след това на ония над нас, на тия, които са живели преди нас и на на ония, които идват след нас"
Днес минутата за размисъл ще намерим в "Странички, творбата, която сръбският писател Бранислав Нушич е писал в затвора "Пожаревац"