"...Защото единствените хора за мен са лудите, онези, които са луди за живот, луди за разговори, луди за спасение, онези, които пожелават всичко наведнъж, които никога не се прозяват, нито дрънкат баналности, а горят, горят, горят като приказни жълти фойерверки, разпукват се сред небето, същински звездни паяци, а отвътре блясва синкавата светлина на сърцевината им и тогава всички се стъписват: "Аууууу!"
В днешната ненормална действителност цитатът на Джак Керуак от книгата му "По пътя" звучи някак нормално... не милите ли?
Коментари
В днешната ненормална действителност цитатът на Джак Керуак от книгата му "По пътя" звучи някак нормално... не милите ли?
