Българската православна църква чества днес един от най-големите пролетни празници – Цветница, наричан още Връбница.
Той не е с постоянна дата, а се отбелязва в неделята преди Великден. На Цветница се празнува тържественото влизане на Иисус Христос в Йерусалим, дни преди еврейската Пасха. Според евангелските текстове Божият син идва в града на магаре, а вярващите го посрещат с маслинови клонки и го провъзгласяват за Месиански цар.
В наше време на Цветница вярващите християни посещават рано сутринта църковна служа, от която си вземат „четени” върбови клонки за здраве и благополучие. По традиция осветените клончета се свиват на венец и се оставят до иконата, за да пазят къщата от зло.
В някои краища на България от прадедите ни е останало вярването, че ако някой в семейството се разболее, върбичката може да се запали и с нея да се прекади страдащия. Ако пък дете се урочаса, венчето се потапя във вода и се мие личицето му. Освен това ако през лятото къртици или други вредители нападнат градината, клонки от върбата се забиват по тези места. Вярва се още, че ако някой има главобол или други подобни оплаквания, венчето може да се постави на мястото, за да настъпи облекчение.
Наред с тези вярвания на днешния ден се изпълнява и обичаят кумичене. Лазарувалите предния ден момичета отиват на реката, където пускат венчета от върба. Чието венче излезе най-напред, тази мома първа ще бъде поканена за кумица, кръстница. След това всички отиват в дома й, където тя ги гощава. Останалите лазарки „говеят” пред нея, като не й говорят до Великден.
Прието е рано сутринта на Цветница жените да ходят на гробищата, като носят върбови клонки, плява, кандилница и вода. Първо се прекадяват и преливат гробовете, след което плявата се запалва. В някои краища на България предната вечер – на Лазаровден – също се ходи на гробищата. Тогава се прелива с вино и се правят подавки с жито и хляб.
На днешния ден празнуват всички хора, които носят имена на цветя или растения! Честито на всички именици, с пожелание животът ви да е цветен и хубав.
