За едно от най-неочакваните културни и исторически открития в Бургас

Изминалата седмица донесе едно от най-неочакваните открития в Бургас. Една необичайна и спонтанна идея по добър повод доведе до появата на информация, за която се смяташе, че е изгубена завинаги. А един войнишки паметник започна своя нов живот. Председателят на дружеството на художниците в Бургас Митко Иванов ще ни разкаже повече за случилото се.

Ще и разкажете ли за това неочаквано откритие, което направихте след почистването на войнишкия паметник пред Гарнизонния клуб?

Паметникът вече има автор. Разговарях със скулптора Атанас Стоянов –Наката, много известна личност в града. Преди около 12-13 години не е забелязал надписа и не е открил авторството. Затова направил предположение, че това е един от всичките безименни войнишки паметници в района, правено в ателие в София.

Но ние имаме автор, не само имаме автор, но до неговото име е изписано изрично името и на града ни, Бургас. Целият надпис върху паметника е „Влад. Петров“ и отдолу Бургас. Следователно това е или бургаски автор или е от друг град, но тук е създал творбата си и с надписа пояснява, че паметникът е предназначен за града ни.

Този надпис беше открит по време на почистването. Идеята беше моя и на колегите ми от Дружеството на художниците. Държа да подчертая и участието на Живко Табаков, който обезпечи средствата почистването, осигури специална машина и двама души, които да помагат в тази работа. Смятам ,че е редно да бъде подчертан и неговия принос?

Някъде около средата на 30-те години на миналия век. Този паметник е бил създаден около 1935 год. и тогава е бил експониран. Сменил е доста местоположения. В началото е стоял пред двора на казармите на 24 Черноморски полк. Бургазлии познават това място сега като Техникум по автотранспорт и близките кооперации. 

Комунистическата власт по абсолютно неразбираеми причини решава , че този паметник е вреден и излишен и го захвърля в задния двор на известната къща на Презенти. Лицето му е на ул. „Александровска“, но дворът е откъм ул. „Мара Гидик“. Там паметникът стои десетилетия. Неизвестно кога бил натоварен и изхвърлен в местността „Капчето“, където има пделение на Строителни войски. Там стои години наред в някакъв гьол.

Чак през 2005 год. благодарение на един от най-големите меценати на Бургас и член на Дружеството на художниците Руси Куртлаков и на скулптора Атанас Стоянов паметникът беше експониран на подходящо място. Направени му бяха дребни реставрации.

При почистването му смятам, че се върна към живот.

Сравнително добре съм информиран за изкуството в града ,но това не е моята тясна област. Не ми е известно такъв скулптор да е работил в Бургас. Склонен съм да мисля, че той не е бургазлия, но е работил или тук или е направил паметника за Бургас и затова е поставил този надпис.

Да, точно така е. В изследователската работа подобни неща са се случвали неведнъж. Ще си позволя да цитирам един пример от моята ранна реставраторска практика. Възстановявах една икона на Свети Модест, който е много популярен в Странджа, защото е закрилник на говедата ,на добитъка, на домашните животни. Когато свалих целият почернял слой лак по повърхността на иконата, а това вече беше нещо като окислен пласт, нещо като патина, изведнъж се оказа, че около образа на светията имаше голямо стадо животни. И те изскачаха нови и и нови.

Но това наше спонтанно решение не беше чак толкова спонтанно, а свързано с годишнина.  Годишнината от превземането на Одрин от българската армия. Може би най-голямата военна победа в новата ни история. Навършиха се 105 години от тази победа. Много са причините да си спомняме за тази битка и за многобройните жертви и от двете страни.

Затова почистихме войнишкия паметник.

автор: Красимир Калудов