Според народните вярвания на 9 март слънцето се „обръща на лято” и забива 140 нагорещени шиша в земята, за да я затопли.
Нашите прабаби са вярвали, че всяко посадено цвете или дръвче на този ден за захваща, цъфти красиво и дава много плод. Има поверие, че която мома първа ошета из къщи, ще е най-хубава и най-желана в селото.
Според преданията на днешния ден от земята излизат всички насекоми и първото полазване и полазването от буболечка днес е лековито. Затова имало практика на двора да се оставя дреха на болно дете, като родителите се надявали на нея да кацне насекомо или да я полази змия, за да изгони болестта.
Помощ от змиите очаквали и тези, които дълго време не можели да се задомят. Те носели зърно от грах, провирали го през отсечена змийска глава и се надявали скоро да се оженят.
В празничната обредност на днешния ден трайно е залегнало числото 40, което има особен магически смисъл. В близкото минало един от най-разпространите обичаи сред българите бил да се раздават 40 кравайчета, намазани с мед - за здраве на хората. Някъде наричали обредния хляб младенец, боговица, кравай, квасник. По традиция той се правел от младите невести, които обличали венчалните си дрехи специално за ритуала.
Освен това момите изпреждали по 40 нишки или ушивали 40 конеца – за да са пъргави и жизнерадостни. Малките момичета, които още не знаели да шият, правели 40 вида бод с игла без конец върху парцалчета, които след това хвърляли в огъня, за да станат добри къщовници.
В някои райони жените събирали по 40 рака или охлюви, от които приготвяли обредна храна. По други краища преброявали по 40 яйца, засявали 40 гнезда с картофи – за да е плодовита годината.
Коментари
