Казват, че вече сме свободни.
Точно тук е и сложното. Какво ще правим с тази проклета свобода.
Защото, както казва един сръбски сатирик, свободният човек мисли каквото иска, и яде каквото има.
А ние винаги сме предпочитали обратното.
Да ядем каквото искаме и да мислим каквото има.
Мръсното е, че никой не те пита. Освобождава те и толкоз. Какво тук значи някаква си личност.
Общо взето, ние сме най-освобождаваният народ в света.
И всичките ни генетични увреждания идват оттам.
Мине-не мине и току някой те освободи.
И трябва да му вдигаш паметник.
Днес ще открием минутата за размисъл из страниците на тъжно смешната книга "Българският модел", написана от Станислав Стратиев в началото а 90-те години, когато всичко около нас се променяше до неузнаваемост, а ние май си останахме същите лутащи се хора, разкрачени между миналото и бъдещето.
Коментари
Днес ще открием минутата за размисъл из страниците на тъжно смешната книга "Българският модел", написана от Станислав Стратиев в началото а 90-те години, когато всичко около нас се променяше до неузнаваемост, а ние май си останахме същите лутащи се хора, разкрачени между миналото и бъдещето.
