Минута за размисъл със Стивън Кинг

Прехвръкват снежинки - толкова малки, че приличат на пясък. Илюзията се подсилва и от звука, който издават, когато се сипят върху колата или пикапа. Дългите светлини са безполезни, защото се отразяват от снега и видимостта е ограничена до три метра. На къси може да се увеличи с около два метра. Но снегът не е най-страшен. Повече ме плаши вятърът, когато се усили и завие. Той навява снега, който приема формата на свръхестествени чудовища. Във воя му сякаш са събрани цялата омраза, болка и страх на света. Вятърът е предвестник на смъртта-на бялата смърт, а може би на нещо по-ужасно. Страшно е да го слушаш в топлото си легло, със здраво затворени капаци на прозорците и залостената врата. Но много по-страшно е, когато си в кола. А ние се движим право към Сейлъмс Лот.

Едно страховито описание на зимата от неподражаемия майстор на ужаса Стивън Кинг, взето назаем от разказа му "По едно за из път" може да ни даде ако не минута за размисъл, то поне основание да не предприемаме рисковани пътувания през зимата. А иначе сборникът с разкази носи името "Нощна смяна"