Знаете ли, вчера докато слушах гневните филипики, които си разменяха съветниците от мнозинството и опозицията в бургаския общински съвет, си мислех, че в Бургас живеем в някаква парадоксална версия на баснята „Орел, рак и щука“ на Петко Рачов Славейков
Нали я знаете? Разказва се за събрани на едно място и по едно и също време представители на животинското царство, които си пречат взаимно. И естествено резултатите им са…ами, няма резултати.
Най-нормално е да има спорове и различни гледни точки, които да бъдат страстно защитавани. Нали целта е всеки съветник или всяка група от съветници да убеди всички в общинския съвет в правотата си и да получи подкрепа за своето предложение.
Така е на теория, но в рамките на бургаския прочит на баснята за орела, рака и щуката народните трибуни загубиха маса време, за да спорят…за култура.
Ама, спор да видите.
Да, бе! Впрегнаха цялото си красноречие, цялата си енергия и всичко това посветено на около 180 скулптурни фигури из Морската градина.
Всичко започна преди време с една идея и инициатива на Дружеството на художниците и техния председател Митко Иванов. Накратко, бургаските творци поискаха тези захвърлени и забравени фигури да бъдат вкарани в един каталог, обследвани, реставрирани и превърнати в нещо като местна културна забележителност. Найс, а – както би казал Коцето Калки.
Но тъй като измежду художниците няма общински съветници, идеята им беше предложена за обсъждане в общинския съвет от председателя на комисията по туризъм Живко Табаков и…
…“Грабвайте телата ,някой си изкряска“
„Какъв е тоя, той си прави ПР - общо взето това беше реакцията на повечето от съветниците.
Нищо, че от трибуната на общинския съвет се изказа като гражданин и инициаторът Митко Иванов, който почтително призова местните сенатори да вземат решение, което ще гарантира съхраняването на тази най-голяма скулптурна експозиция на Балкански полуостров, защото в момента те се рушат, а трябва да бъдат съхранени и т.н
Не…вместо това беше посветено маса време в търсене на отговори на въпросите дали още сме 2018 год или сме вече 2019 год., дали местните избори са утре и провежда ли някой ПР кампания или не.
„Нек’ъф ужас, нек‘ъф ад“, а сме едва в началото на 2018 год. Не ми се мисли какво ще е през предизборната 2019 год.
Да, председателят на общинската комисия по култура Веселин Пренеров дипломатично призова да се почне работа веднага по фигурите, на момента, а не да се губят три месеца / в предложението на Табаков беше упоменат този примерен срок/ или една година. Обясни, че имало и вече достатъчно базова информация за скулптурите, по която може да се работи, други съветници поспориха дали срокът трябва да е един месец или да е три, но…
…но се стигна дотам, че в залата беше подробно разяснено, че за да почне работа по спасението на фигурите, не трябва да бъде приета докладната записка на „Какъв е тоя, тоя си прави ПР"
И мнозинството показа кой кара влака и …не приеха нищо алтернативно по темата.
Нищо. Нищо не се реши и инициативата и идеята на дружеството на бургаските художници останаха в нищото, а статуите си останаха все тъй затрупани от сняг, от кал и от забрава.
Е, по тази тема видяхме с очите си класически пример за екипна работа между орел, рак и щука в бургаския общински съвет.
Да, от мнозинството ошамариха Табаков, но шамарите ги отнесе и Митко Иванов и колегите му от Дружеството на художниците. Статуите също.
Жалко за Табаков, жалко и за Пренеров, които работят за това културата и туризмът да бъдат продукт, който носи приходи на община Бургас. Работят и за това културата и туризма да имат пресечни точки. В този случай не им се получиха нещата, защото се сблъскаха челно с орли, с раци и с щуки.
Пък скулптурите…ами, не върви да се каже „Кучета ги яли“, ама долу горе така излезе.
И да се разберем. Скулптор е авторът, който създава скулптУри или скулптУра.
Още нещо. Знам, че се повтарям, но не ме съдържа.
„Правенето“ на ПР е индустрия, бизнес и не е никак проста работа, т.е няма нищо общо с обикновеното плямпане или пристъпите на логорея от трибуната на общинския съвет.
автор: Красимир Калудов
автор: Красимир Калудов
P.S На изпроводяк ще ви оставя текста на баснята на Петко Рачов Славейков. Може пък да ви се стори интересен
Орел и рак и щука,
не зная по каква сполука,
такваз им работа дошла
да теглят наедно кола.
И ето те са впрягат,
напъват са, напрягат,
ей тъй, че ще са пукнат чак,
а пустите кола не мръдват пак.
Те можаха покара
най-лесничко товара,
но на, орелът кат крилат
все теглял нависоко,
кир Рачо — теглял наназад,
а щуката — в дълбоко.
Кой крив, кой прав — не знам,
Товарът и до нине там.
Несговорна дружина — не могат си почина.