На мен ми стана едно такова приключенско, щом чух за бъдещия влак „София – Пекин“.
Предполагам, че щом и ние сме част от този мегапроект, не става въпрос за влак стрела, а за нещо по-спокойно и кротко.
Скоро не съм пътувал с родните железници, но в спомените ми е останало това, че в пътуванията с тях времето е абстрактно понятие и общо взето на никой не му дреме за някакво си там време.
Спомням си, че дните на моята студентска младост понякога влаковите композиции спираха насред нищото и си стояха просто така на едно място, а пътниците си ставаха близки и си споделяха съкровени неща.
Но нека бъдем честни. Българските влакове не закъсняват. Те просто медитират заедно с пътниците.
През 1994 год…/айде, моля ви се, не се хилете подигравателно, защото и тогава влаковете не бяха парни, а електрически/ влакът, в който се бях качил, измина разстоянието между Шумен и Бургас за около 12 часа. 150 км за 12 часа. От 18 часа вечерта до 6 часа сутринта.
Но това са бели кахъри.
То и разстоянието между Бургас и Несебър е 30 км, ама през лятото от едното място до другото се пътува за час и половина. Поне този път ще го оправят тази година.
Искам да кажа, че все още всяко едно пътуване из Отечеството любезно е голямо приключение.
Но да се върнем до влака „Пекин-София“. В духа на нашите железопътни традиции в някои участъци той би трябвало да се движи толкова спокойно и бавно, че пътниците в него ще могат да разглеждат родните забележителности в детайли. А нали това е целта. Чужденците да видят България и да я обикнат.
Днес например ще вали дъжд, ще има облаци и максимални температури от 10 градуса в Бургас и в региона.
Е, нека е хубав денят ви…изпълнен с хубави гледки и хубави хора. l
автор: Красимир Калудов
Коментари
автор: Красимир Калудов
