различно 11 фев. 2018

Почитаме Св. Власий - покровител на животните. Добитъкът днес си почива

Article image
Православният свят почита днес – 11 февруари, Св. свещеномъченик Власий.

Власий бил епископ на Севастия и живеел в областта Кападокия - Мала Азия. По време на жестокото гонение при Диоклетиан почти не останали християни в града, затова Власий се оттеглил в една пещера на планината Аргеос. Там само дивите зверове ставали свидетели на неуморните му молитвени трудове и строго въздържание. С голяма любов Божият угодник посрещал дивите животни и се грижел за тях, затова го почитаме като техен покровител.

Не след дълго обаче Св. Власий бил отведен от пещерата и изправен пред съда на Севастия, за да се отрече от Господ. Той бил хвърлен в тъмница и жестоко измъчван, но останал непоклатим. 

Тогава властникът Ликиний  поискал да погубят Власий, като го удавят в езерото край града. Но станало чудо. Когато стражата хвърлила светеца в езарото, той тръгнал по водата като по суша. В този час разгневеният император поискал главата на епископа. Свещеномъченик Власий бил посечен в 316 г.

Днес църквата почита и свети мъченик Георги Софийски Нови.

Според народния календар днес е празникът, посветен на впрегатните животни – воловете, кравите, биволите, а също и на овцете. 

Според поверието Св. Власий е закрилник на домашните животни. Затова и днешният ден е останал в българския фолклор като Власовден. В миналото още от предната вечер домакините са приготвяли специални обредни хлябове, които са слагали на рогата на добитъка, при извеждането им на водопой.

 Когато са стигали до мястото, стопаните са сваляли питите и са ги киснели във водата, а след това са хранели с тях животните. Част от хлябовете пък се раздавали на минувачите. 

В различни краища на България се прави и друг ритуал. Рано сутринта жените разнасят по съседите си топли пити, намазани с мед или рачел (сварени в гроздов сок плодове). При раздаването се имитирали движенията на животните - мучене, ритане, бодене с рога. От тези действия някъде този празник се нарича  Муковден. 

Вярвало се е, че на този ден не трябва да се меси хляб, нито да се преде. Не се впрягат и животните, тъй като поверието гласяло, че "волът опасан в девет колана, сега се разпасва". 

Строго спазват празника и овчарите, за да не се раждат „власати” – с груба вълна, агнета. На различни места 11 февруари се почита и като ден на нивите, за да не ловят „влас” – т.е. да нямат празни класове.