Това е вкусът на времето, да това е вкусът на времето - пееха "Щурците" едно време. Пък може и сега да пеят същото, защото и днес времето има странен вкус у нас. Българските бизнесмени искат по-ниски цени на тока и да дават по-малка минимална заплата на своите служители, а работниците и селяните искат повече пари от работодателите си, ама ако може да не плащат никакви данъци. И ако може да получават повече пари, ама за по-малко работа. Иначе казано и едните и другите искат по-голяма печалба за себе си. А за държавата?
Държавата, това съм аз!!! - беше казал един френски крал Людовик с бая дълъг пореден номер след името си. Той поне е бил честен, а в днешните времена някои наши държавници уж все се грижат за държавата и за хората, пък накрая се оказва, че първо са се погрижили за себе си и евентуално за семейството си и за приятелите си.
Е, стига с тая, държава, бе!!! Аз да не съм слънце, че да огрея навсякъде в нея - би казал някой роден държавник като оправдание за туй, че е пренасочил публични, демек държавни ресурси към своя близък кръг от хора.
Но, това е вкусът на времето, да това е вкусът на времето - както пееха Щурците едно време. Кой ти слуша Щурците, бе. Днес пеят Павел и Венци Венц. Всъщост те не пеят, а рапират или по-скоро ръкомахат и подскачат и отправят послания към идните поколения с пожелания да вдигнат левъла.. Ама аз съм от поколение, чието развитие спря някъде около Мишо Шамара, тъй че всуе се морят с тия послания. Голям срам, ама освен "Вдигам левъла" не съм чувал нито една друга песен на Павел и Венци Венц. Но пък на Джорджано съм чувал. На Кичка Бодурова също. Дори някога в момент на загуба на разсъдъка си бях купил нейна грамофонна плоча.
А иначе относно вкуса на времето...май е на кисело зеле. Казвам това, защото на южната ни тераса втори ден отлежава кисело зеле 1 брой в найлонова торба. Майка ми ми подари една зелка, пък на нея и го подарила съседка. Такъв е животът. На мен зеле, а пък на един държавник тъща му му подарила шест апартамента. Или май му беше дала спестяванията си, за да си купи имотите. А на един млад депутат майка му му подари бизнеси за милиарди левове. А майка ми на мен ми подари кисело зеле. И сега от южната ми тераса се носи ухание в мрака. Всъщност то си е слънчево, ама така звучи по-мистично. Ухание в мрака.
Насред тия киселозелеви зловония бих искал да ви кажа, че днес ще има слънце, облаци и максимални температури от порядъка на 14 в Бургас и в региона.
Е, нека е хубав денят ви.
автор: Красимир Калудов
Коментари
Държавата, това съм аз!!! - беше казал един френски крал Людовик с бая дълъг пореден номер след името си. Той поне е бил честен, а в днешните времена някои наши държавници уж все се грижат за държавата и за хората, пък накрая се оказва, че първо са се погрижили за себе си и евентуално за семейството си и за приятелите си.
Е, стига с тая, държава, бе!!! Аз да не съм слънце, че да огрея навсякъде в нея - би казал някой роден държавник като оправдание за туй, че е пренасочил публични, демек държавни ресурси към своя близък кръг от хора.
Но, това е вкусът на времето, да това е вкусът на времето - както пееха Щурците едно време. Кой ти слуша Щурците, бе. Днес пеят Павел и Венци Венц. Всъщост те не пеят, а рапират или по-скоро ръкомахат и подскачат и отправят послания към идните поколения с пожелания да вдигнат левъла.. Ама аз съм от поколение, чието развитие спря някъде около Мишо Шамара, тъй че всуе се морят с тия послания. Голям срам, ама освен "Вдигам левъла" не съм чувал нито една друга песен на Павел и Венци Венц. Но пък на Джорджано съм чувал. На Кичка Бодурова също. Дори някога в момент на загуба на разсъдъка си бях купил нейна грамофонна плоча.
А иначе относно вкуса на времето...май е на кисело зеле. Казвам това, защото на южната ни тераса втори ден отлежава кисело зеле 1 брой в найлонова торба. Майка ми ми подари една зелка, пък на нея и го подарила съседка. Такъв е животът. На мен зеле, а пък на един държавник тъща му му подарила шест апартамента. Или май му беше дала спестяванията си, за да си купи имотите. А на един млад депутат майка му му подари бизнеси за милиарди левове. А майка ми на мен ми подари кисело зеле. И сега от южната ми тераса се носи ухание в мрака. Всъщност то си е слънчево, ама така звучи по-мистично. Ухание в мрака.
Насред тия киселозелеви зловония бих искал да ви кажа, че днес ще има слънце, облаци и максимални температури от порядъка на 14 в Бургас и в региона.
Е, нека е хубав денят ви.
автор: Красимир Калудов