Несъмнено човекът от каменния век е бил по-ценен. Безплатно, само от вътрешна необходимост е нашарил с рисунки пещерите. Седнал край огъня, той е разсъждавал за мамонтите, за бурите, за странния кръговрат на живота и смъртта и за самия себе си.Дявол да го вземе, колко почтено е било това. Мозъкът още малък, черепът дебел, но от главата му като мълнии се е излъчвала духовна енергия.Да можехме да курдисаме някое конте от булеварда в пещера срещу човек от палеолита. Онзи космат дядка ще го запита: "Разправяй, кучи сине, какво си измислил за тия сто хиляди години"
Ах, какво...-ще се защура контето. Аз не толкова мисля, колкото се наслаждавам на плодовете на цивилизацията"
Днес минутата за размисъл ще открием из страниците на романа "Хиперболоидът на инженер Гарин" на руския писател-фантаст Алексей Толстой.
Коментари
Ах, какво...-ще се защура контето. Аз не толкова мисля, колкото се наслаждавам на плодовете на цивилизацията"
Днес минутата за размисъл ще открием из страниците на романа "Хиперболоидът на инженер Гарин" на руския писател-фантаст Алексей Толстой.