"Разбрах, че нещо не е наред, когато спря да ми се пие кафе.
Винаги съм обичала кафето-започвам със събуждането и чашата с кафе е с мен почти през целия ден. Пия го не за ободряване, а защото обожавам вкуса и мириса му.
Само че една сутрин се озовах пред чашата без никакво желание да отпия. Даже ми беше леко неприятно. По същия начин отпадна и другият ми хранителен наркотик-шоколадът. Междувременно се появи тревожното месечно закъснение и колкото и с надежда да изчаквах накрая се озовах в тоалетната с тест за бременност. След като той беше безпощадно положителен, лекарят само потвърди новината, която чувах за втори път в живота си и която този път посрещнах с доста смесени чувства.
Винаги съм мислила, че ще имам две деца и не съм предполагала, че появата на второто ще предизвика "О, не сега, не искам сега, не трябва да е сега!". Това бебе не беше никак планирано! Имах планове да си сменя работата, да намеря по-добре платено място, да оправя апартамента, да порасне още малко първото дете, да... Освен това, тъкмо бях влязла във форма-без излишните килограми, бях намерила оптималният график, който да балансира време за детето, време за мъжа, време за дома и време за мен.
Разбира се, за да бъде максимално трудно, точно в този момент и отношенията с партньора не бяха перфектни. И въобще не трябваше да е сега! Исках да е точно когато аз избера, когато аз го реша и когато аз избера! Отдавна не съм във възрастта, когато решенията се вземат лесно и бързо, и когато личният комфорт е най-важен. Пък и знам, че когато става въпрос за дете, желанията ти отиват на втори план. От друга страна смятам, че децата не могат да бъдат единственият смисъл на живота. Те са за малко при нас-колкото да ги отгледаме и възпитаме, и си тръгват, защото "са деца на бъдещето".
Не съм от майките, които доброволно жертват всичко в живота си за децата, и после със сълзи на очи им заявяват "Живях само заради вас, дадох най-хубавите си години и сега искам благодарност!" Но пък си и мислех "Кой съм аз, че да решавам дали някой да се появи на този свят или не?!" И въобще толкова трудно ми изглеждаше вземането на решение.
И тогава видях снимката на един мой приятел в социалната мрежа. На нея той е седнал и прегърнал майка си, двамата се усмихват страшно щастливи, а под снимката пише просто "мама".
Сигурно ще ви се стори сладникаво, но е истина, че точно в този момент много силно поисках да имам такава снимка с моя син. И решението стана кристално ясно.
Сега ми е ужасно трудно с две деца, но пък след години сигурно ще видя не една, а две такива снимки. А дотогава ще си припомням най-обезоръжаващата беззъба усмивка на света и репликата на дъщеря ми: "Мамо, точно това бебе искахме да ни се роди, нали?"
С обич: Мама
Коментари
Винаги съм обичала кафето-започвам със събуждането и чашата с кафе е с мен почти през целия ден. Пия го не за ободряване, а защото обожавам вкуса и мириса му.
Само че една сутрин се озовах пред чашата без никакво желание да отпия. Даже ми беше леко неприятно. По същия начин отпадна и другият ми хранителен наркотик-шоколадът. Междувременно се появи тревожното месечно закъснение и колкото и с надежда да изчаквах накрая се озовах в тоалетната с тест за бременност. След като той беше безпощадно положителен, лекарят само потвърди новината, която чувах за втори път в живота си и която този път посрещнах с доста смесени чувства.
Винаги съм мислила, че ще имам две деца и не съм предполагала, че появата на второто ще предизвика "О, не сега, не искам сега, не трябва да е сега!". Това бебе не беше никак планирано! Имах планове да си сменя работата, да намеря по-добре платено място, да оправя апартамента, да порасне още малко първото дете, да... Освен това, тъкмо бях влязла във форма-без излишните килограми, бях намерила оптималният график, който да балансира време за детето, време за мъжа, време за дома и време за мен.
Разбира се, за да бъде максимално трудно, точно в този момент и отношенията с партньора не бяха перфектни. И въобще не трябваше да е сега! Исках да е точно когато аз избера, когато аз го реша и когато аз избера! Отдавна не съм във възрастта, когато решенията се вземат лесно и бързо, и когато личният комфорт е най-важен. Пък и знам, че когато става въпрос за дете, желанията ти отиват на втори план. От друга страна смятам, че децата не могат да бъдат единственият смисъл на живота. Те са за малко при нас-колкото да ги отгледаме и възпитаме, и си тръгват, защото "са деца на бъдещето".
Не съм от майките, които доброволно жертват всичко в живота си за децата, и после със сълзи на очи им заявяват "Живях само заради вас, дадох най-хубавите си години и сега искам благодарност!" Но пък си и мислех "Кой съм аз, че да решавам дали някой да се появи на този свят или не?!" И въобще толкова трудно ми изглеждаше вземането на решение.
И тогава видях снимката на един мой приятел в социалната мрежа. На нея той е седнал и прегърнал майка си, двамата се усмихват страшно щастливи, а под снимката пише просто "мама".
Сигурно ще ви се стори сладникаво, но е истина, че точно в този момент много силно поисках да имам такава снимка с моя син. И решението стана кристално ясно.
Сега ми е ужасно трудно с две деца, но пък след години сигурно ще видя не една, а две такива снимки. А дотогава ще си припомням най-обезоръжаващата беззъба усмивка на света и репликата на дъщеря ми: "Мамо, точно това бебе искахме да ни се роди, нали?"
С обич: Мама
